Спасителна акция за живота на единственото египетско лешоядче от Ломовете

11.09.2015
  • Начало
  • Новини
  • Спасителна акция за живота на единственото египетско лешоядче от Ломовете

На 8.9.2015 г. съвместна експедиция между БДЗП, Дирекцията на Природния парк „Русенски Лом“, спелеоклуб „Хелектит“ и РИОСВ Русе спаси единственото за тази година египетско лешоядче от Русенски Лом. Младата птица с емблематичното име Жоро Манев, беше веднага приета и хоспитализирана в Спасителния център за диви животни - Стара Загора на „Зелени Балкани“ още същия ден.

А кой е Жоро Манев? Всъщност това е една дълга история, която ще ви разкаже Стоян Николов, ръководител на LIFE+ проект „Помощ за египетския лешояд“:

„Само 30 години назад, Ломовете са се славили като едно от най-представителните места за египетския лешояд в България и числеността им е наброявала над 10 двойки. През 2011 година, когато започва LIFE+ проектът „Помощ за египетския лешояд“, на територията на Природния парк „Ломовете“ са останали едва 2 двойки. През 2012 г., благодарение на съвместните усилия на екипа на проекта, местни сътрудници и Дирекцията на парка, и двете двойки бяха обект на допълнително подхранване и охрана, и пристъпиха успешно към гнездене. За съжаление, още по време на инкубацията през април месец една от мъжките птици изчезна. Женската беше редовно подхранвана, но при едно от отсъствията й (по принцип по време на инкубация родителите се сменят над яйцата, за да могат и двамата да се хранят или мъжкият носи храна в гнездото) яйцата бяха унищожени от вранови птици и гнездото беше изоставено. През 2013 г., в Ломовете се завърна само една двойка египетски лешояди и въпреки, че отново бяха обгрижвани с храна и охрана, същият злополучен сценарий се повтори: мъжкият изчезна по време на инкубация и женската изостави гнездото. Повторяемостта на тези злополучни събития (въпреки че нямаме твърди доказателства, тук определено става въпрос за смърт на мъжките птици, тъй като те се изключително привързани към своята територия и гнездото си и не биха ги изоставили, докато женската мъти) накара екипа на проекта да направи по-задълбочено проучване. По всяка вероятност става въпрос за отравяне с пестициди (пълният доклад можете да изтеглите оттук).

През 2014 г. в Ломовете обикаляше една единствена женска птица, но тя не можа да си намери мъжки и да отгледа поколение. През тази година (2015) ние не загубихме надежда и съвместно с Дирекцията на ПП „Русенски Лом“ и местни поддръжници, започнахме да подхранваме с големи количества месо на две от трите налични площадки за подхранване в парка. Резултатът не закъсня: не само женската от миналата година се завърна, но се появи и млад мъжки – 36L, опръстенен в същия район през 2010 г. Макар и по-късно от нормалното, птиците загнездиха и отгледаха успешно потомство. Разбира се това стана възможно чрез редовните грижи на Красимир Манев (писател от Русе, с голяма любов към природата, който почти ежедневно наблюдаваше, охраняваше и подхранваше „своите приятели“ - както ги нарича) и Георги Георгиев от Дирекцията на ПП „Ломовете“ (който координираше работата на местно ниво и обезпечаваше „ресторантите за лешояди“ със здравословно и разнообразно меню).

Всичко вървеше добре, до момента, в който лешоядчето трябваше да направи първите си полети и заедно с родителите си да се отправи към предизвикателството на първата си миграция до Африка. Родителите цяла седмица подканяха младежа да полети, но за жалост това не се случи - просто защото пилето още беше малко за това. Явно миграционният инстинкт на родителите се оказа по-силен и в края на август те напуснаха своята територия. Повече от седмица чакахме и се надявахме някой от тях да се върне и да продължи да храни малкото, но уви…  По всичко личеше, че без вода и храна малкото ще загине, ако не се намесим.

Ето защо на 8.9.2015 г. организирахме акция за спасяването на единственото за тази година египетско лешоядче от Русенски Лом. Тръгнахме още по тъмно от София и пристигнахме в Ломовете по обед. На място ни чакаха представители на Дирекция на ПП Русенски Лом, РИОСВ Русе, член кореспондентът на Българско национално радио Ася Василева и разбира се - местният сътрудник Краси Манев, който познаваше района около гнездото като дланта на ръката си. Максимално бързо се придвижихме до гнездото с помощта на високопроходимата Лада Нива на парка и професионалните спелеолози от клуб „Хелектит“ Костадин Стоичков и Георги Колев проникнаха в гнездото, за да извадят лешоядчето. Лешоядчето изглеждаше видимо добре, беше пълно с енергия, но действително бе много слабо (едва 1,3 кг; обикновено малките на тази възраст тежат 1,7-1,9 кг). Първоначално ни сметна за врагове и се опита да се отбранява с клюн, но веднага щом му дадохме вода, разбра че не сме толкова „лоши“ и промени поведението си като започна да проси храна. Кръстихме лешоядчето с емблематичното име Жоро Манев на името на тримата души, които се грижеха за него още от излюпването (Красимир Манев и Георги Георгиев) и които го извадиха от гнездото (Георги Колев).

Без да се бавим, се отправихме към Спасителния център на Зелени Балкани в Стара Загора, където на птицата да бъде оказана спешна медицинска помощ. По пътя лешоядчето не спираше да проси храна и ние не се стърпяхме да го нахраним  - в един участък от пътя видяхме блъсната лисица и му предложихме малко вътрешности, които то лакомо погълна.  Искаше още, но се въздържахме и слава богу. Жоро Манев очевидно не беше свикнал да пътува, защото само след половин час когато навлязохме в участък с много завои, той обилно повърна… Да, няма да крием – нито гледката, нито миризмата не беше приятна, но се опитвахме да се правим на разсеяни, докато стигнем Стара Загора.

В Спасителния център на Зелени Балкани в Стара Загора лешоядчето беше щателно прегледано, хидратирано и обезпаразитено за външни паразити. Беше поставено в клетка с видео наблюдение. Младежът беше пълeн с хъс за живот, защото въпреки тежкият ден и медицинските манипулации, стоеше стабилно на крака и оправяше перушината си (в такива ситуации обикновено други птици лежат, дори с клюмнала глава). Жоро Манев ще остане в центъра, зад се възстанови напълно. Не можем да говорим за освобождаване за момента, тъй като при всички случаи ще изпусне периода на миграция и без уроците на родителите си ще го обречем на гибел. Вероятно ще остане в центъра и ще участва в бъдещи размножителни програми (в Центъра на Стара Загора вече има няколко египетски лешояди на волиерно отглеждане).

Ето това е историята на Жоро Манев или по-скоро едва началото й - историята на единственото египетско лешоядче от Ломовете за 2015 г. А дали ще е последното? Това не можем да кажем, но знаем, че лешояди ще има докато има хора, които да милеят за тях…“

Охраната на спасеното малко се реализира, благодарение на дарението на Мариета Колева. Като награда за щедростта й тя получи правото да даде име на младата птица, но веднага се съгласи с предложението на БДЗП египетският лешояд да бъде кръстен с имената на неговите спасители.

Назад
Къде е В14?

Къде е В14?

Гнездовият успех на популацията на египетския лешояд в България – един от най-високите в Европа

Гнездовият успех на популацията на египетския лешояд в България – един от най-високите в Европа