Гнездовите показатели са едни от  основните компоненти при проследяване на демографията при  птиците. Анализирането им е от ключово значение за идентифициране на факторите, оказващи влияние на тенденцията в популаците им. Дългосрочният мониторинг на популацията на египетския лешояд  (от 2005 до 2016 г.) в България показва едни от най-високите гнездови параметри на вида в Европа, основани на висок гнездови успех (1.11 ± 0.13 малки на гнездяща двойка), продуктивност (0.88 ± 0.1  малки на заета територия) и размножителен успех (1.2 ± 0.1 малки на успешна двойка).  Гнездовите параметри са по-високи дори от тези на места в Европа, в които видът се увеличава.  

Въпреки това през последните 14 години популацията на вида в България е намаляла с 51,7%. Причината за това обаче се крие не в гнездовите параметри, а основно в смъртността на възрастните и младите индивиди.

Анализът на характеристиките на отделните гнездови територии във връзка с гнездовия успех показва, че тези от тях,  които имат висока степен за заетост, поддържат най-продуктивните индивиди и продуцират основната част от малките в популацията.

Статията препоръчва разнообразни мерки и индивидуален подход на ниво гнездови територии за опазване на египетския лешояд в страната.

Статията „Гнездови показатели и тенденция в популацията на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България: насоки за опазване на вида“ може да намерите тук.

Двете птици са в отлично здраве и след отварянето на вратата прекараха целия следобед на прага на дома си, силно заинтересовани от ширналия се пред тях простор. Вече активно се подготвят за първия си полет, като махат с криле и подскачат.

Припомняме, че на 10 август екип на БДЗП и Зелени Балкани настани двете птици в специално адаптираното гнездо в близост до Маджарово като преди настанявнето им бяха маркирани със сателитни предаватели. Експерименталният метод – „хакинг“ – приспособяване към дивата природа на птици, излюпени на затворено, посредством изкуствено гнездо, има за цел да подпомогне дивата популация на световно застрашения египетски лешояд на Балканите.

Проведената дейност е част от 5-годишна експериментална програма за активно подпомагане на критично застрашената популация на египетския лешояд на Балканите с цел увеличаване на гнездовия успех и оцеляемостта на младите индивиди. Тя се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Двата млади лешояда са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA) и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Все по-често срещано е наблюдението на над 10 египетски лешояда, хранещи се на тази площадка, заедно с около 50 белоглави и между 1 и 4 черни лешояда. Нещо повече, тази година, благодарение на фотокапаните, са идентифицирани най-малко девет различни египетски лешояди - незрели и неразмножаващи се възрастни птици. Всичките четири египетски лешояди, които бяха освободени през май чрез метода на забавено освобождаване, също редовно посещават площадката. Такива струпвания не са наблюдавани от години на Балканите, но, благодарение на природозащитните усилия, днес отново са факт.

Сред маркираните със сателитни предаватели египетски лешояди в Студен Кладенец могат да бъдат наблюдавани следните птици: Иляз - единственият оцелял от деветте млади лешоядa, маркирани през 2012 г. (през този размножителен сезон, Иляз прекара няколко месеца в Гърция, образувайки двойка с птица оттам, но без да загнезди); четирите птици от програмата за забавено освобождаване в Източни Родопи - Акага, Поля, Пантелей и Бояна; и Борис – възрастният египетски лешояд, маркиран през 2015 г.

Като цяло мрежата от ресторанти за лешояди в България, като се имат предвид и площадките за подхранване, поддържани от Зелени Балкани, ФДФФ и БДЗП в други части на страната, играе ключова роля като предвидими източници на храна и благоприятна предпоставка за формиране на струпвания на  египетски лешояди, като благоприятстват не само скитащи птици, но и неуспешно загнездили двойки.

Преди настаняването в изкуственото гнездо, на двата млади египетски лешояда са поставени сателитни предаватели, за да бъдат следени придвижванията им след освобождаването и по време на първата им миграция към Африка. На събитието присъстваха представители на Регионалната инспекция по околна среда в Хасково. Дейността беше добра възможност за предаване на опит за поставяне на предаватели и други полеви методи на колеги и доброволци от други страни (Франция и Македония).

Адаптационната волиера (хак) е изградена в естествена скална ниша, обитавана преди години от двойка египетски лешояди. Тя е преградена с олекотена конструкция с мрежа и снабдена с тръба, през която ще се подава храна и вода на птиците в нея, за да не виждат хората, които се грижат за тях. Поставена е и камера за видео наблюдение, за да може екипът да следи отблизо поведението на младите лешояди, който ще останат в хака в продължение на 10-20 дни. През следващите няколко години се очаква волиерата да приюти по този начин поне общо 10 птици.

Методът изисква още и самото отваряне на вратата на хака да остане незабелязано от египетските лешояди. Времето, в което това ще се случи, е избрано да съвпада с времето, когато малките на двойките египетски лешояди, намиращи се в района, ще напуснат дивите гнезда и ще започнат да се учат да летят. Подходът предлага социализиране на птиците, излюпени на затворено и преминали през адаптационен период, с другите египетски лешояди. Близо до мястото на хака е разположена и площадка за подхранване, на която младите птици лесно ще намират безопасна храна. Източните Родопи са ядрото на популацията на египетския лешояд на Балканите, като са дом и на най-голямата популация на белоглавия лешояд в страната, което също ще допринесе за по-бързото адаптиране на освободените птици.

Проведената дейност е част от 5-годишна експериментална програма за активно подпомагане на критично застрашената популация на египетския лешояд на Балканите с цел увеличаване на гнездовия успех и оцеляемостта на младите индивиди. Тя се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Двата млади лешояда са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA) и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Екипът на проекта, предполага че агресията, породена между лешоядчетата при първия опит за осиновяване се дължи на ранната възраст на интервенция, както и на продължителното транспортиране на зоопарковото “бебе” лишено от незаменимото за тази възраст на малките присъствие на родителите им. Подобни експерименти с осиновяване на малки лешоядчета, отгледани на затворено, от диви двойки египетски лешояди са проведени успешно в Италия, като възрастта на птиците е била около 60 дни. Този факт, както и аргументите че по-големите лешоядчета са по-слабо уязвими при проява на агресивно поведение и екипът може да се намеси много по-адекватно, наклониха везните към решението екипът да направи повторен опит за въвеждане на малкото в диво гнездо. Така, на 60-дневна възраст, вече укрепнало и почти напълно оперено, малкото лешоядче от зоопарка в Прага беше маркирано със сателитен предавател, който ще показва предвижванията му, и беше поставено отново в същото диво гнездо.

За щастие този път усилията на експертите от БДЗП и Зелени Балкани се увенчаха с успех. Макар и след краткотрайно спречкване, този път инициирано от дивото малко, двете лешоядчета започнаха да съжителстват спокойно в общото гнездо, като дивите родители приеха охотно доведеното малко и започнаха да го хранят и обгрижват наред със своето малко. Гнездото, в което се провежда тази дейност е под постоянен мониторинг и се подхранва допълнително.

Следващото предизвикателство пред младите птици ще е успешното напускане на гнездото, адаптацията към живот без грижите на техните родители и най-сериозното изпитание – първата миграция към местата за зимуване. Благодарение на сателитния предавател ще продължаваме да следим живота на малкото и да бъдем част от приключенията, които го очакват. Надяваме се един ден отново да го намерим в България, натрупал житейски опит от скитанията си в топлите страни.

Проведената дейност е част от 5-годишна експериментална програма за активно подпомагане на критично застрашената популация на египетския лешояд на Балканите с цел увеличаване на гнездовия успех и оцеляемостта на младите индивиди. Тя се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Малкото лешоядче е дарено по проекта със съдействието на Антонин Вайдал от Зоопарка в Прага - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA) и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Въпреки че употребата им е изрично забранена, отровните примамки продължават да бъдат широко разпространена и дълбоко вкоренена практика, която оказва голямо влияние върху дивата природа, особено върху лешоядите и други хищници като кафяви мечки, вълци, лисици и др. Жертви на отровни примамки често стават и улични, домашни, ловни и овчарски кучета.

Тази статия анализира данните от 1015 инцидента, свързани с отравяния, които са се случили в гръцката провинция от 2000 г. до 2016 г. и са довели до смъртта на 3 248 животни. Целта на изследването е да даде отговор на различни въпроси, свързани с тази незаконна практика – защо се практикува, кои са извършителите, какви вещества се използват и др., както и да предложи решения на този проблем.

33,5% от жертвите на дивата природа са мършоядни птици - факт, който доказва, че отровните примамки са отговорни за бързия спад, които тези видове са претърпели през последните години. Почти 40% от всички отровени животни  са кучета, предимно овчарски и ловни, което показва, че отровните примамки оказват отрицателно влияние не само върху дивата природа и биоразнообразието, но и върху икономическата активност на селските райони.

По отношение на мотивите зад използването на отровни примамки, въпреки че в повечето случаи мотивът не е бил известен (58,7%), най-честата причина (56,1%)  е спор между ползвателите на земя. Едва 15,4% от случаите са насочени към големи хищници поради загуба на добитък (заплаха от вълци или кошери, унищожени от мечки).  Проучването разкрива широко разпространеното действие на черен пазар на незаконни пестициди в Гърция, като най-разпространените активни вещества, открити в отровни примамки, с изключение на Метомил, са Карбофуран и Ендосулфан.

Едно забележително заключение е, че само 26.6% от отравянията се съобщават на компетентните органи. Това може да означава, от една страна, че незаконното използване на отровни примамки не се счита за престъпление от страна на местните общности - които изглежда показват огромна толерантност към този вид инциденти, и от друга страна - евентуална липса на доверие в органите на прокуратурата.

Накрая авторите на доклада предлагат някои мерки за справяне с явлението, като създаването на ясна правна рамка под формата на Национален план за действие за превенция на отравянето в Гърция.

Цялата статия е достъпна ТУК.

Благодарение на предавателя, поставен на гърба му, екипът на проект „Нова надежда за египетския лешояд“,  знаеше с точност местонахождението на птицата, но за пръв път откакто напусна района на Източни Родопи, успяхме и да го видим.

Радостната новина е, че Пантелей е в район на интензивно подхранване от страна на нашите колеги от ФДФФ, където се подвизава заедно с един див по-възрастен египенски лешояд.

Пантелей-Йерез бе подарен на българската природа от зоопарк Йерез, Испания. Кръстихме го Пантелей, тъй като пътя му до България бе дълъг и изпълнен с перипетии. Той, обаче и тук продължи да доказва недвусмислено, че заслужава името си!

Надяваме се Пантелей, както и останалите три лешоядчета, освободени заедно с него, да се адаптират добре към условията на дивата среда и успешно да преминат едно от най-големите изпитания в живота си – своята първа миграция до Африка през есента!

Една от ролите на Центъра в проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ е сформирането на двойки египетски лешояди и образуване на популация oт размножаващи се птици на закрито. Камерата позволява на всеки да се докосне отблизо до една от най-редките и интелигентни птици на планетата и да бъде свидетел на изключителните родителски грижи, с които са свързани много легенди от древността.

Българско дружество за защита на птиците и Зелени Балкани са партньори в LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Малкото лешоядче е дарено по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA) и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Пасхалис бе маркиран със сателитен предавател от екип на WWF-Гърция в рамките на LIFE проекта „Помощ за египетския лешояд“. През есента Пасхалис излита успешно към Африка и се заселва в Южната част на Нигер. След като предавателят отчита смърт на птицата се извършват две разследвания в Нигер и Нигерия, за да стане ясно какво се е случило с младия лешояд.

Разследванията, предприети от партньорите на LIFE проекта с подкрепата на Фонда за опазване на Сахара  (SCF) в Нигер и Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI) в Нигерия, разкриха, че Пасхалис е убит от традиционен ловец на лешояди, който редовно идва от Нигерия. Целта е птицата да бъде продадена на богати клиенти в Нигерия за традиционни „магически” церемонии.

В Нигерия на лешоядите се гледа като на източник на печалба, въпреки че са защитени от закона. Черният пазар там е широко разпространен. Докато отношението на местните общности към лешоядите в Нигер е негативно – той е считан се мръсна и грозна птица. Съществува и „морален закон”, според който правенето на магия на друг човек се счита за престъпление. Затова птиците не се използват в страната, но се изнасят за Нигерия, където има голямо търсене за вуду цели. Провеждането на по-задълбочени разследвания на нелегалния трафик в Нигерия, съчетано с кампании за повишаване на осведомеността са първите стъпки за разрешаването на този така дълбоко вкоренен на културно ниво проблем.

Намерете статията „Първи документиран случай на убит египетски лешояд (Neophron percnopterus) заради „магически“ ритуали в Западна Африка“ тук.

Екипът за опазването на египетския лешояд в Метеора вече е с нови и активни членове! Нашето посещение в 1-во и 4-то начално училище в Каламбака потвърди, че най-редкият лешояд в Гърция е добре известен сред младите жители на района. По време на престоя ни обсъдихме с децата най-големите опасности за вида. С началото на новата учебна година ще посетим повече училища, за да може човешкото семейство на египетския лешояд да расте и всички заедно да изпратим посланието, че моментът за действие за спасението на вида е сега, утре може да е късно...

Целта на LIFE EuroSAP е да се бори с най-сериозните заплахи, засягащи 16 от най-емблематичните и застрашени от изчезване видове птици в Европа. Сред тях са обикновеният буревестник, кадифената потапница, тръноопашатата потапница, къдроглавият пеликан, гургулицата, брадатият лешояд, черният лешояд.

Международният план за действие за опазване на балканската, кавказката и централно-азиатската популация на египетския лешояд по миграционния му път и в местата за зимуване (EVFAP) бе първият план, качен на онлайн платформата на BirdLife International за международни планове за действие за опазване на видове, създадена в рамките на проекта  LIFE EuroSAP. Платформата предоставя възможност за проследяване на разработването и прилагането на международни планове за действие за опазване на птиците. В нея може да намерите основни документи, линкове към онлайн бази данни, природозащитни проекти или да се свържете с хората, участващи в разработването на конкретни планове за действие.

Финализираните планове ще бъдат предадени за одобрение от Европейската комисия, от 48-ата среща на Постоянния комитет на CMS през октомври 2018 и на 8-ата среща на страните по AEWA, която ще се проведе в Южна Африка през декември тази година.

Конференцията се състоеше от серия от презентации по теми, свързани с  преглед на проекта EuroSAP, с въздействието на промените в земеползването върху популациите на птици, заплахите в морето, като съпътстващ улов, нефтени разливи и замърсяване с пластмаси, устойчив лов, многовидови планове за действие и др.

Повече подробности за проекта EuroSAP можете да намерите на интернет страницата на BirdLife International.

Сайтът www.LifeNeophron.eu за седма поредна година излъчва на живо родителската грижа на двойка египетски лешояди от района на Натура 2000 зона „Провадийско-Роякско“ плато, благодарение на инсталирана през 2012 г. камера. Оттогава станахме свидетели на излюпването и първия полет на общо 9 малки. Тази година двойката замъти много късно – в края на април, затова малките се излюпиха едва преди броени дни, като традиционно това става в началото на юни.

Специализираната камера за наблюдение на живо на диво гнездо на египетски лешояди е единствената в света и бе монтирана от Българското дружество за защита на птиците по такъв начин, че да се слива със скалите и да не притеснява лешоядите. През тези 7 години, благодарение на камерата, получихме ценна информация за поведението и хранителните навици на световно застрашения египетски лешояд, необходима за дейностите по неговото опазване. Събрахме огромен видео материал, който използвахме в създаването на филма „Животът на египетския лешояд“.

Всяка година новините за пристигането на двойката, снасянето на първото им яйце и излюпването на малките, се радват на огромен интерес от страна на хора не само в България, но и от общо 180 страни от цял свят с посещение на сайта www.LifeNeophron.eu от над 60 000 души. Именно вниманието и интересът на хората, тяхната загриженост за бъдещето на египетския лешояд, са ключови за неговото опазване.

Екипът на БДЗП ще продължава редовно да дава информация за известната двойка в рамките на новия LIFE проект „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка.

Целта на срещата бе да събере активни участници и отговорни институции от всички осем световни миграционни пътища, като отговор на критичното намаляване на популациите на много видове мигриращи птици. Последният доклад на BirdLife International „Състоянието на птиците по света - 2018“ показва, че много от видовете птици – над 11 000, са в неблагоприятно положение. Поне при 40% от тях има спад в популацията, като един от осем вида е световно застрашен от изчезване.

По време на срещата бяха обсъдени и съгласувани редица дейности, насочени към опазването на осемте приоритетни миграционни пътища:

1. Устойчиви подходи към опазването, управлението и възстановяването на крайбрежните екосистеми;
2. Гарантиране, че секторите на възобновяемата енергия и електроразпределителните компании се съобразяват с нуждите на мигриращите птици;
3. Приемане на подход с нулева толерантност към незаконното убиване, улавяне и търговия с диви птици;
4. Определяне на птиците от сем. Дроплови като водещи видове при опазването на ливадните местообитания;
5. Подчертаване на значението от прилагането на Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP) и необходимостта от справяне с проблема с отровите.
6. Разширяване на изпълнението на Глобалния план за действие за опазване на ловния сокол (SakerGAP), особено по отношение на мерките за обезопасяване не електропреносната мрежа.
7. Създаване на капацитет от хора и организации, участващи в опазването на миграционните пътища;
8. По-ефективно сътрудничество между донорите, чрез създаване на алианс за увеличаване на усилията за опазване на птиците.

LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ бе представен в панел дискусията към сесията за лешоядите като добър пример за опазване на вида по миграционния му път. Той бе избран за един от водещите проекти на CMS за Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP). БДЗП имаше значителен принос при разработване на Многовидовия план за опазване на лешоядите чрез активно участие в регионалните и заключителната работни срещи, и заедно партньорите по LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ чрез разработване на Плана за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е интегриран в Многовидовия план за опазване на лешоядите и анексиран изцяло в него.

Срещата на върха за миграционните пътища бе организирана от BirdLife International със съдействието на  Фондацията MAVA, Орнитологичното дружество на Близкия Изток (OSME) и Конвенцията за мигриращите видове (CMS) и др. Тя гостува на Международния фонд за опазване на хубарата в Абу Даби, Обединените арабски емирства. В края на срещата бе представена декларация от BirdLife International.

Първата спирка бе в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, където бе наблюдавана успешно размножаващата се тази година двойка, която се сдоби с едно малко. Гостите на центъра разгледаха отблизо реконструирани волиери, които ще приютяват египетски лешояди.  Ролята на Спасителния център в проекта е свързана със сформирането на двойки египетски и тяхното размножаване, както и събирането на млади птици, излюпени в зоопаркове и намерени бедстващи в дивата природа, за които именно са подготвени волиерите.

На площадката за подхранване в Източни Родопи екипът на БДЗП и мониторът на проекта наблюдаваха специалната адаптационна волиера, в която два месеца се подготвяха за живот в дивата природа четрири млади египетски лешояда от зоопарковете в Прага и Йерез, както и някои от самите млади птици, които вече свободно обикалят района.

В Дадя, Гърция, гостите от България посетиха площадка за подхранване, едно от гнездата на вида в района и се включиха в специална игра, посветена на египетския лешояд и организирана от WWF-Гърция в едно от училищата, което традиционно „осиновява двойки“ египетски лешояди и разпространява информация за пагубното действие на отровите в природата. Проведоха се и срещи с местни хора от локалната мрежа за борба с отровите.

През миналата седмица екип на Българското дружество за защита на птиците и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“  поставиха бебе египетски лешояд на възраст около две седмици, излюпено в зоопарка в Прага, в гнездо на диви египетски лешояди в Източни Родопи. Целта бе лешоядчето да бъде отгледано в диви условия и така напълно да бъде подготвено за живот в природата. Приемните родители имат едно бебе, няколко дни по-малко от поставеното, като разликата им е напълно нормална, както при излюпени в едно гнездо птици.

Скоро след поставянето обаче, екипът забеляза неочаквано и необичайно за вида агресивно поведение на новото лешоядче спрямо дивото малко. Въпреки посещението на мъжката птица и опита й да нахрани двете бебета, агресивното поведение на лешоядчето, излюпено на затворено, не спря. Това наложи спешна намеса и преместване на лешоядчето от Прага в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора.

Там то бе поставено под двойката, която за пръв път тази година излюпи свое малко, но и тук поставеното лешоядче отново прояви агресия. Вероятно причината за проявената агресия е свързана с времето, което транспортираното малко е прекарало само, както и с индивидуалните качества на младата птица, но не и с конкуренция за храна между нея и приемното малко. Последвалата бърза реакция на екипа на Спасителния център с отстраняване, допълнително захранване и повторно връщане обратно в гнездото на „новото“ малко даде резултат, и още на следващия ден в птичето семейство настъпи мир и спокойствие. Благодарение на поставените камери за видеонаблюдение в гнездото през последвалите дни екипът на Зелени Балкани се увери, че всичко там е наред, малкото е прието добре и двете лешоядчета се радват на топлите грижи на своите родители.

Екип на БДЗП проследи здравословното състояние на дивото лешоядче от гнездовата ниша в Източните Родопи и установи, че е стабилно и няма основания за притеснения. След като отрасне достатъчно в Спасителния център, ще бъде направен опит малкото от зоопарка в Прага да бъде освободено отново в дивата природа. Спрямо определени фактори и по преценка на специалистите това може да се случи и чрез друг метод – т.нар. хакинг – поставяне на млади птици в адаптационна волиера в скална ниша, която вече е готова и очаква своите обитатели.

Тази пролет в рамките на проекта бе тестван и друг метод за подсилване на популацията на вида чрез пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване. След няколко месечен престой в Спасителния център на Зелени Балкани, четири едногодишни египетски лешояда, излюпени в  зоопарковете в  Прага и Йерез, бяха преместени в специална адаптационна волиера в Източни Родопи, където близо два месеца се подготвяха за живот в дивата природа, като преди да бъдат освободени бяха маркирани със сателитни предаватели, за да се проследи адаптацията им в природата. Целта на всички тези методи е да бъде намерен най-добрият подход за целите на бъдеща програма за възстановяване на вида на Балканите.

Дейността се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Малкото лешоядче е дарено по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA) и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

На 18 и 19 юни екип на БДЗП и Зелени Балкани изгради адаптационна волиера (хак) на скалите в близост до Маджарово, която в края на юли или началото на август ще приюти най-малко 3 млади египетски лешояда, излюпени през 2018 г. Птиците ще бъдат предоставяни от спасителни центрове и зоологически градини в Европа, със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA),  като целта е да се адаптират и пуснат на свобода в края на август като част от програмата за подпомагане на популацията на египетския лешояд в рамките на проекта.

След поставянето им екип на проекта ще наблюдава и храни младите лешояди до момента, в който започнат самостоятелен живот извън волиерата. Чрез специално поставена камера за видеонаблюдение ще следим поведението на птиците в хака и тяхната адаптация в дивата природа. Преди освобождаването им всяка птица ще бъде снабдена със сателитен предавател, за да се проследи живота има в природата.

Волиерата е изградена в предварително внимателно избрана скална ниша, която в продължение на десетилетия е използвана от двойки египетски лешояди, но за съжаление през последните 5 години стои празна. Именно от това гнездо през 2010 г. излетя първият маркиран със сателитен предавател лешояд - Спартак, а през 2012 г. бе маркиран и друг лешояд - Арда.

Въпреки лошото време, почти отвесния наклон на пътеката до хака, както и изключително трудния за работа терен, екипът и строителите от „Термо Плюс 2000“ ООД свършиха работата в срок. Волиерата очаква своите първи обитатели, като до края на проекта, през нея се очаква да преминат поне 10 млади птици.

Този метод е един от трите, тествани в рамките на проекта, за адаптиране и освобождаване на млади птици. Другите два са чрез пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване и чрез диви приемни родители.

Първият от тях се проведе в Тирана, Албания, на 15 май, организиран от Албанското орнитологично дружество (AOS), локален партньор и по LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“.  Основната цел на срещата бе да запознае ключови институции относно статуса на лешоядите на Балканите и в Албания, както и проблема с отровите в дивата природа, както и най-вече да гарантира ангажираността и подкрепата на албанското правителство за справяне с тази заплаха чрез създаване на Национална работна група за борба с отравянията. На семинара присъстваха някои от най-важните заинтересовани страни в Албания, сред които представители на Министерството на туризма и околната среда, Националният инспекторат по околна среда и горите, Природо-научен факултет "Тирански университет", регионални администрации и др., местни и чуждестранни природозащитни организации като Албанското Орнитологично дружество (AOS) и Албанското природозащитно дружество (PPNEA), Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).

По време на семинара бе направен анализ на празнотите и очертани насоките за бъдещата  работа по проблема в Албания  - липса на ясно и адекватно национално законодателство по темата, слаба обществена осведоменост, нисък капацитет за токсикологичен анализ, липса на данни за инциденти с отравяния и др.

На 17 май в Скопие, Македония, бе проведен вторият семинар, по време на който бе установено много добро сътрудничество и ангажираност на релевантните институции в страната по проблема с отровите. В него взеха участие представители от на Министерството на околната среда, Агенцията за опазване на околната среда, Министерството на вътрешните работи, Съдебната служба, Ветеринарната инспекция, Министерството на земеделието и Ветеринарният институт. Срещата бе организирана от Македонското екологично дружество (MES) локален партньор и по LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“.

Семинарът имаше за цел да създаде Национална работна група за борба с отравянията, която да работи активно за подготовката на Национална карта срещу отровите в дивата природа. Чрез интензивни и подробни дебати бяха установени съществуващи пропуски в разследването на инциденти с отравяния, в токсикологични анализи и съдебни производства, като бяха дадени конкретни препоръки.

По време и на двата семинара БДЗП представи проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, като бе поставен акцент на дейностите, планирани да бъдат осъществявани в Албания и Македония.

Балканския проект за борба с отровите (BAPP), част от Средиземноморския проект против отровите, финансиран от Фондация МАVA и координирано от VCF, работи в тясно сътрудничество с LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ в посока създаването на стратегия и работни група за борба с отровите на Балканите.

Брошурата „LIFE и престъпленията срещу дивата природа“ представя LIFE проекти, които вече са допринесли във всяка една от областите, посочени в Пътната карта за борба с незаконното убиване, улавяне и търговия с птици – наблюдение и събиране на данни, предотвратяване, обмен на информация, обучения и кампании за повишаване на осведомеността, правоприлагане и правни аспекти.

Сред представените LIFE проекти са и няколко български:

• „Помощ за египетския лешояд“ – специален акцент е поставен на екипите с кучета за борба с отровите в Гърция и създаването на мрежа против отровите. Повече от 20 LIFE проекта доказаха, че създаването на патрули с кучета за откриване на отрови и отровени животни може да бъде ефективна възпираща мярка срещу престъпленията в дивата природа.
• „Горите на орела“ – кампанията „Аз пазя горите и орлите на България“ вече пета поредна година дава публичност на добрите примери в борбата с престъпленията срещу природата и поставя фокуса на общественото внимание върху проблема.
• „Живот за Бургаските езера“ показа ценността  на установяването на партньорства със заинтересовани страни за създаване и прилагане на протоколи против бракониерството (особено незаконния риболов) и насърчаване на алтернативни източници за местен доход.
• „Нова надежда за египетския лешояд“ цели опазването на най-източната популация на египетския лешояд в Европа, чрез прилагане на спешни природозащитни мерки за елиминиране на най-сериозните известни заплахи за вида в гнездовите му територии и по пътя на миграция. Проектът се основава и надгражда дейностите, предприети между 2011 и 2016 г. по време на LIFE проекта „Помощ за египетския лешояд“. Обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка.

Целта на брошурата е не само да акцентира върху дейностите на конкретни проекти, но и да предостави набор от знания и най-добри практики, които ще бъдат полезни за всички, които се интересуват от борбата с престъпленията срещу дивата природа, като обръща особено внимание на незаконното убийство (отравяне и бракониерство), свързано с  видове птици и едри хищници.

Може да намерите брошурата тук.

Основно предизвикателство за ефективното опазване на египетския лешояд е идентифицирането на зони на миграция с голяма концентрация на вида, тъй като наличието на заплахи в тези географски ограничени райони може да застраши оцеляването му. Технологиите за дистанционно проследяване (поставянето на сателитни предаватели върху птиците) улеснява идентифицирането на тези зони.

Статията проследява 45 египетски лешояда и техните над 75 пълни миграции, по време на които преминават през три континента по протежението на Червено море. 45-те птици са снабдени със сателитни предаватели между 2010 и 2016 г. и са от Балканите (България, Гърция, Македония и Албания), от Близкия Изток (Турция и Армения) и от Африка (Етиопия и Джибути). Идентифицирани са най-важните места с тесен фронт на миграция и „горещите“ точки на струпвания на вида. Те са разположени основно на югоизточното крайбрежие на Червено море и проливите Баб-ел Мандеб (Саудитска Арабия, Йемен, Джибути), зоната на Суецкия канал (Египет) и залива Искендрун (Южна Турция).

Никой от районите с тесен фронт на миграция не е защитен, като по-малко от 13% от местата с „горещи точки“ са под законова защита. Това е знак за много тревожен пропуск в мрежата от защитени територии за мигриращите птици по протежението на миграционния път на Червено море. Редуцирането на заплахите в местата с висока миграционна концентрация на вида е ефикасен метод за защита на популацията на египетския лешояд, както и на други 35 мигриращи вида, които използват същия миграционен път. Статията представя ясни насоки за природозащитните мерки които да бъдат предприети. Новият LIFE проект „Нова надежда за египетския лешояд“ ще има предвид тези изводи от статията при реализирането на дейностите за опазване на балканската популация на египетския лешояд в местата с тесен фронт на миграция.

Може да намерите статията тук:

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/jav.01629

Целта на четиридневната мисия бе да проучи статута на лешоядите в района, като даде отговор на следните въпроси: какво е състоянието на популацията - броят на египетските лешояди в района, лесно откриваеми ли са, с какви заплахи се сблъскват. За цялостната картина ключов фактор е и отношението на местните хора към вида.

Най-ефикасният метод за откриване на египетски лешояди е чрез внимателно наблюдение на скалите за наличието на гнездови ниши, белязани с екскрементите на птиците. Благодарение на местни водачи, екипът успя да премине през десетки скални стени. По този начин бяха открити 6 египетски лешояда и седем активни ниши, в пет от който са регистрирани гнезда. Тези наблюдения доказват наличието на постоянна добре установена популация.

Екипът проучи и места със струпвания на вида с надеждата да наблюдава по-голям брой птици на едно място. Първото посетено място бе кланица, където лешоядите обикновено търсят храна. При посещението бяха наблюдавани две птици – един възрастен и един млад египетски лешояд. За съжаление на второто място – воден източник, не бяха наблюдавани птици, заради пресъхването му.

По време на полевата мисия екипът проведе интервюта, смесени с неформален разговор, с представители на местното население, основно фокусирано върху хора, чиито дейности или социално положение биха били от полза за информация, свързана с египетския лешояд. Интервюираните бяха основно работници в кланицата, старейшини в селата и възрастни хора. Всички еднозначно потвърдиха спада в популацията на лешоядите в региона. За тях това е знак, че нещо с околната среда не е наред. Бракониерството бе идентифицирано като основна заплаха – главно за снабдяване на черния пазар в Нигерия. Липсата на достатъчно вода и храна е друга предполагаема хипотеза. Този обмен на информация с местните е окуражаващ, тъй като екипът успя да разбере, че те са заинтересовани от съдбата на египетския лешояд, което значително би улеснило бъдещо сътрудничество за опазване на вида в района.

Огромно значение за успеха на всяка природозащитна дейност е повишаването на осведомеността сред хората. Тази първа мисия се превърна в добър старт, който ни позволява да разберем в каква посока да насочим усилия за опазването на египетския лешояд в Нигер.

В съответствие с положителния ефект на ресторантите за лешояди върху големия брой скитащи и неразмножаващи се птици, регистрирани през 2017 г., през 2018 г. изкуствените площадки за подхранвание продължават да привличат скитащи птици, които са от решаващо значение за оцеляването на популацията на вида в България и Гърция. Досега са наблюдавани пет различни птици по време на хранене на площадката в Студен Кладенец (поддържана в момента от LIFE проекта „Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите“) и още две в ресторантите за лешояди в Кресна и Котел (поддържани от ФДФФ, Зелени Балкани и ДЗХП в рамките на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“). Сред всички тези прелитащи птици е и Иляз – единственият оцелял от египетските лешояди, маркирани със сателитни предаватели през 2012 г. След като няколко дни се храни на площадката на Студен Кладенец, Иляз се отправи към Северна Гърция, района на Компсатос,  където намери партньор. Двете птици възстановяват една изоставена гнездова територия в тази част на Гърция – прекрасна новина за изчезващия вид!

През 2018 г. в съответствие с нашата дългосрочна програма за осигуряване на безопасна храна за египетския лешояд в България, ще поддържаме най-малко 7 двойки в ресторантите за лешояди и още 8 двойки с индивидуална схема за допълнително подхранване (60% от популацията на египетския лешояд в България). В Гърция ще работят няколко площадки за подхранване, за да покрият почти цялата популация, останала в страната.

Фигура 1: Брой на заетите територии (2012 -2018)

Фигура 2: Брой двойки (2012 -2018)

По време на активни игри участниците се докоснаха до природата близо до брега на реката. Със здраво стиснати ръце, те не оставиха никаква заплаха да разчупи кръговете на съвместното съществуване на човека и природата. Съжителството, от което наследихме паметниците на културата и биоразнообразието и които сме призвани да опазим за бъдещите поколения.


Събитието се проведе в сътрудничество с Дирекция  „Антиките на Родопите" и в рамките на инициативата „Зелени културни маршрути 2018" на Министерството на културата.

Какво се случи досега:

От началото на кампанията „Дари себе си“ през 2014 до момента се включиха над 50 доброволци, включително гости от Канада, Литва, Германия и САЩ.

През септември 2015 г., благодарение на сигнал на охранител на гнездо в северна България – Краси Манев, бе спасено единственото малко египетско лешоядче в Ломовете. Досега с помощта на охранителите са спасени общо 10 малки.

Информация за кандидатите:

Необходимо е доброволците да бъдат поне 7 последователни дни на терен в периода 1 – 25 август. Кандидатите трябва да имат готовност да прекарат светлата част на деня (понякога при лоши метеорологични условия) в наблюдения и водене на орнитологичен дневник; да спазват методиката и указанията за поведение. За дейността няма осигурени средства, затова е необходимо доброволците сами да покриват разходите си по време на престоя.

Защо охрана на гнезда:

Охраната на гнезда минимизира риска от безпокойство и бракониерство, които са рискови фактори в периода на мътене. След излюпването на малките, наблюдаваме гнездата, за да предотвратим случайно падане от гнездото или неуспешен първи полет.

Опазването на живота на всяко едно малко египетско лешоядче е от ключово значение за подсигуряване бъдещето на вида у нас. България в момента приютява около 35% от популацията на египетския лешояд на Балканите. Установената тенденция в страната е повече от тревожна – за последните 30 години видът е намалял с 80%.

Включи се в кампанията за доброволци за охрана на гнезда „Дари себе си“! Свържи се с:

Владимир Добрев, Отговорник приодозащитни дейности за България, БДЗП, LIFE проект „Нова надежда за египетския лешояд“ - vladimir.dobrev[@]bspb.org, 0878599381

Може да научиш повече за част от досегашните доброволци и сътрудници тук.

Първите дни лешоядите прекараха в района на освобождаването, овладявайки изкуството на летенето, учеха се да използват въздушните термики, за да набират височина, справяха се с атаките на други видове птици. На 19 май Поля за първи път се осмели да се храни на площадката за подхранване, след което започна да посещава мястото редовно. Видео от първото й хранене на свобода може да видите тук.

Единственият лешояд , който направи далечно странстване бе Акага. На 20-ти май тя напусна района на освобождаване и следващите два дни изследваше Източните Родопи като измина близо 200 км. Тук може да видите 3D визуализация на придвижванията на Акага:

https://doarama.com/view/2165608  

https://doarama.com/view/2165633

На 22 май Акага се завърна и веднага кацна да се храни на храна, оставена специално за целта на място, което младите птици обичат да използват за почивка в близост до площадката. В този ден Бояна и Пантелей също се храниха там. Целта на екипа бе да ги накара да се хранят, понеже близо седмица не кацаха на площадката за подхранване.  Няколко дни по-късно първа Бояна последва примера на Поля и кацна да се храни на площадката. Вижте я тук. На 27-ми май вече всички лешоядчета започнаха да се хранят на самата площадка за подхранване.

От момента на освобождаване никоя от птиците не се е връщала в близост до волиерата. 10 дни след пускането, лешоядчетата вече уверено се справят с живота сред дивата природа, хранят се, летят умело, избират подходящи и недостъпни места за нощуване, справят се и с настроенията на другите птици в района  - белоглави, черни, египетси лешояди, черни кани, врани, гарвани.       

Близо два месеца птиците се подготвяха за живот в дивата природа в специална адаптационна волиера. Четирите птици са дарени от зоопарковете в Прага и Йерез, Испания. Това е пилотен за България опит за пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване. Подобен метод се прилага успешно вече години наред в Израел. Този подход залага на допускането, че птиците имат достатъчно време да натрупат житейски опит при намиране на храна и да влязат в добра физиологична кондиция преди да поемат предизвикателната миграция на юг. Благодарение на сателитните предаватели можем да следим полетите на младите птици, тяхното поведение в природата и адаптацията им.

Дейността се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Четирите млади египетски лешояда са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Церемонията по връчването на отличията се състоя на 23-ти май в Брюксел по време на Европейската зелена седмица. Комисарят по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела съобщи деветимата победители – по трима от всяка категория, за наградите „Най-добър от най-добрите“ LIFE проекти. Избраните проекти са от Белгия, Гърция, Италия, Австрия, Полша и Словакия. Бе връчена и Награда на публиката на LIFE проекта „Зелен град“, търсещ решения за намаляване на замърсяването на въздуха в градовете.

Наградите LIFE се връчват на най-иновативните, вдъхновяващи и ефективни проекти, финансирани по програма LIFE в областта на опазването на природата, околната среда и климата, които оказват положително въздействие върху околната среда, стимулират икономическия растеж и осигуряват значителни ползи за европейските граждани.

Toва не е първата награда LIFE, която проект на БДЗП получава. Проектът LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България“ бе награден като един от петте „Най-добър от най-добрите“ LIFE проекти в категорията „Природа“ за 2014 г. А през 2017 бе сред номинираните за най-добър LIFE проект сред 4000 други.

Програмата LIFE е инструментът на ЕС за финансиране на проекти в областта на околната среда и климата. От 1992 г. насам тя е съфинансирала повече от 4 500 проекта в ЕС и в други държави. Програмата е допринесла с над 4 милиарда евро за опазване на околната среда и борбата с измененията в климата и е мобилизирала общо над 9 милиарда евро. Във всеки един момент има 1 100 работещи проекта. Бюджетът за програмата LIFE за периода 2014-2020 г. възлиза на 3,4 милиарда евро и има подпрограми за действия в областта на околната среда и климата.

Проектът на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) – „Помощ за египетския лешояд“ спечели наградата „Натура 2000“ в категорията „Трансгранично сътрудничество“. БДЗП е координиращ бенефициент на проекта, който обединява партньори от Гърция и Великобритания – Гръцкото орнитологично дружество (HOS),  WWF Гърция и Кралското дружество за защита на птиците (RSPB).

Част от най-значимите дейности и резултати от проекта са:

• Обучение на 178 митничари в България и Гърция за работа по случаи на престъпления срещу природата;
• Оказване на съдействие и помощ на 1400 земеделски стопани при кандидатстване за агроекологични плащания, в резултат на което близо 100 000 хектара пасища в рамките на екологичната мрежа Натура 2000 се управляват в ползва на египетския лешояд;
• Съвместната работа допринесе за изолирането на над 400 опасни електрически стълба за египетските лешояди в Гърция и България, както и за обезопасяването на най-опасната електрическа линия за вида – тази в Судан;
• Изготвяне на първата за Гърция Национална стратегия за борба с отровите - враг №1 за лешоядите навсякъде по света;
• На международно равнище проектът успя да постигне плодотворно трансгранично сътрудничество, като най-ясният пример е създаването на Плана за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е ключов компонент от Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP). Този документ е кулминацията на повече от две години работа и сътрудничество между 26 страни по протежението на миграционния път на вида и е от жизненоважно значение за бъдещето на египетския лешояд.

Победителите в другите 5 категории са:

• Природозащита – „Партньорство за прекратяване на отравянията на царските орли“ на BirdLife Унгария;
• Комуникация – „Натура 2000: Свързване на хората с биоразнообразието“ на BirdLife Испания и Агенция EFE;
• Сближаване на интересите – "Живот с мечките в 21 век: трудности и предизвикателства“  на Callisto в Гърция;
• Социално-икономически ползи – „Възстановяване на 2500 ха пасища в Естония“ на Съвета по околната среда в Естония;
• Наградата на публиката отиде в Португалия за проекта „Училище за природа“.

Още два проекта с участието на БДЗП бяха сред номинираните за престижните награди - „Сигурно зимовище за червеногушата гъска“ и „Солта на живота“. Церемонията бе открита от танцьорите от танцова компания ДЮН, които представиха своя танц „Езерото“, изпълнен на фона на вълнуващия видеоклип на БФБ за Атанасовско езеро - „Солта на живота - приказка за езерото, солта, птиците и хората“.

Това не е първата награда „Натура 2000“ за БДЗП. През 2016 г. БДЗП участва като партньор в два от отличените проекти. Проект „За Балкана и хората“ спечели наградата „Натура 2000“ в категорията „Социално-икономически ползи“, а „Опазване на местообитанията на най-рядката европейска водолюбива птица - малката белочела гъска“, бе отличен в категория „Трансгранично сътрудничество“. Проектът „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България“ получи отличието в категорията „Природозащита“ за 2014 г.

Четирите птици са дарени от зоопарковете в Прага и Йерез. Това е пилотен за България опит за пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване. Подобен метод се прилага успешно вече години наред в Израел. Този подход залага на допускането, че птиците имат достатъчно време да натрупат житейски опит при намиране на храна и да влязат в добра физиологична кондиция преди да поемат предизвикателната миграция на юг - голяма част от младите египетски лешояди загиват по време на първата си миграция към Африка.

Поставянето на сателитни предаватели на представителите на единствения далечен мигрант сред лешоядите в Европа е посветено и на Международния ден на мигриращите птици, който се провежда всяка година във втората събота на май. Празникът се отбелязва в над 60 страни от цял свят, като темата за 2018 е „Общ глас за опазването на птиците“, свързана с основните миграционни пътища на планетата.

За мигриращите птици, каквато е световно застрашеният египетски лешояд, политически граници не съществуват. Ето защо за ефективното му опазване е необходимо многонационално и многоинституционално сътрудничество. LIFE проектът „Нова надежда за египетския лешояд“ е създаден именно с тази цел - обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Четирите млади египетски лешояда са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

На 12 април екип на Зелени Балкани, част от проект „Нова надежда за египетския лешояд“, прекара цял ден на карго терминала на аерогара София, в очакване на безценен дар – млад египетски лешояд. Птицата трябваше да пристигне по обяд, но поради промяна в полетите на авиокомпанията, с която лети, пристигна едва към полунощ.

В крайна сметка важното бе, че младата птица пристигна жива и в добро здраве и бе успешно транспортирана до адаптационната волиера в Източни Родопи.
Там я очакваха, вече настанените преди време, три други птици от същия вид, подарък от зоопарковете Прага и Шонбрун.

По методологията, която използваме в проекта, четирите птици ще постоят във волиерата, като се очаква това да е адаптационният им период, в който ще свикнат с пейзажа наоколо. Впоследствие те ще бъдат освободени, като преди това ще бъдат маркирани със сателитни предаватели. След като са опознали района, надяваме се, че  младежите ще останат там до края на лятото, когато да хванат миграцията на птичите ята.

Дейността се извършва в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Четирите млади египетски лешояда са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

В края на март около 130 ученици се запознаха със заплахите за египетския лешояд, след което се включиха в интерактивни игри, за да разберат колко рискован е животът на един застрашен вид. През май учениците ще се включат в редица дейности в градовете, посветени на защитата на египетския лешояд.

Помогнете ни да дадем още по-голяма гласност на един световно застрашен вид, който тихо отлита от света ни. Дайте своя глас за проекта, създаден, за да го опази : „Помощ за египетския лешояд“, за престижната награда „Натура 2000“ като последвате линка: http://natura2000award-application.eu/finalist/3520

Египетският лешояд, единственият далечен мигрант сред събратята си в Европа, е източник на митове и легенди в местния фолклор на Балканите и почитан като свещена птица в Африка. Но поради многобройни заплахи като отравяне, електрически удар от опасни електропроводи, директно преследване и безпокойство, загуба на местообитания, видът днес е доведен до ръба на изчезването. Единственият начин да се спаси тази харизматична птица е чрез многонационално и многоинституционално сътрудничество.

През 2011 г. четирима партньори – Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), Гръцкото орнитологично дружество (HOS),  WWF Гърция и  Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) обединихме усилия за прекратяване на спада в популацията на египетския лешояд на Балканите. Като взехме под внимание неговата природа на далечен мигрант, ние предприехме стъпки за разширяване на трансграничния подход към други страни, разположени по миграционния път на вида.

Част от най-значимите дейности и резултати от проекта са:

• Обучихме 178 митничари в България и Гърция за работа по случаи на престъпления срещу природата;
• Помогнахме на над 1400 земеделски стопани да кандидатстват за агроекологични плащания, в резултат на което Близо 100 000 хектара пасища в рамките на екологичната мрежа Натура 2000 се управляват в ползва на египетския лешояд;
• Съвместната работа допринесе за изолирането на над 400 опасни електрически стълба за египетските лешояди в Гърция и България, както и за обезопасяването на най-опасната електрическа линия за вида – тази в Судан;
• Изготвихме първата за Гърция Национална стратегия за борба с отровите - враг №1 за лешоядите навсякъде по света;
• На международно равнище проектът успя да постигне плодотворно трансгранично сътрудничество, като най-ясният пример е създаването на Плана за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е ключов компонент от Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP). Този документ е кулминацията на повече от две години работа и сътрудничество между 26 страни по протежението на миграционния път на вида и е от жизненоважно значение за бъдещето на египетския лешояд.

Всеки един глас е важен за нас. Подкрепата на хората е есенцията в опазването не само на египетския лешояд, но и на природата като цяло. Моля, подпишете и предайте нататък: http://natura2000award-application.eu/finalist/3520

Срещата бе двудневна, като първият ден представители на различни организации и институции направиха презентации по темата. В края на деня по време на дебат се отдели специално внимание на протокола за вземане на проби при случаи на отравяне.

Вторият ден бе отделен на практическите занимания. Екипът за борба с отровите на БДЗП – Николай и кучето Барс изнесоха демонстрация, на която Барс безпогрешно успя да намери скритите предварително трупове на животни в района на Спасителния център на Зелени Балкани. Последва кратко обучение по вземане на материал за токсикологичен анализ, съхраняването му и изпращането му до лаборатория. След което отново по време на дебат се акцентира върху съдебната практика при случаи на отровени животни, проблемните и стъпките за решаването им.

С тази среща бе поставено началото на сътрудничеството с компетентните органи по проблема, свързан с рисковете за лешоядните птици от употребата на препарати за растителна защита и ветеринарно медицински продукти. Предстоят срещи с фермери и ветеринарни лекари в районите, където гнезди египетският лешояд, за да проучим по-подробно, какви са практиките за употреба на потенциално рисковите вещества. Теренните посещения ще започнат още идната седмица от Дунавската равнина, района на Ломовете и ще продължат в района на Провадийско-Роякското плато, Камчийска планина, Сливен, Източните Родопи. Планира се в теренните проучвания да вземе участие и кучето Барс.

Всички документи, протоколи и предложения, генерирани по време на срещата, ще бъдат изпратени до съответните компетентни институции и участниците в срещата. А в края на годината ще се съберем отново, да направим една равносметка на постигнатите резултати.

Работната среща бе част от дейностите по проект „Нова надежда за египетския лешояд“ LIFE16 NAT/BG/000874 и проект  „Опазване на черния и белоглавия лешояд в трансграничните райони на Родопите” LIFE14 NAT/NL/000901.

Всички презентации от срещата могат да бъдат намерени тук.

Борис е първенецът сред тях, като покри разстоянието между зимната си квартира в Афар, Етиопия и гнездовата си територия в България само за 20 дни. Борис е възрастен мъжки египетски лешояд от Източни Родопи, маркиран със сателитен предавател през лятото на 2015 г.

Джени е възрастният женски египетски лешояд, когото маркирахме със сателитен предавател през 2015 г., заедно с Борис. След като прекара зимата в централен Чад, на 4 март Джени отново пое към България. Само преди два дни тя достигна гнездовите си територии в Източните Родопи.

Аоoс е другият женски възрастен египетски лешояд, на когото поставихме сателитен предавател през 2015 г. Гнезди в Южна Албания, като често се храни в района на Епир, Гърция. Също като Джени, Аос прекара зимата в Чад, в почти същия район. И двете птици започнаха своята миграция на 4 март, като в момента Аос е само на няколко стотин километра от Албания. И на двата женски лешояда миграцията им отне около месец и обхвана повече от 4500 км.

Но не на всеки му се бърза толкова. Иляз - единственият оцелял от деветте млади птици, маркирани през 2012 г. -  вече е възрастен лешояд и започна своята миграция от Южен Чад едва преди две седмици. В момента се намира в Египет, като се придвижва бавно и спокойно. Силно се надяваме тази година той да намери партньор в своите гнездови територии на Балканите.

Това е пилотен за България опит за пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване. Методът се прилага успешно вече години наред в Израел. Този подход залага на допускането, че птиците имат достатъчно време да натрупат житейски опит при намиране на храна и да влязат в добра физиологична кондиция преди да поемат предизвикателната миграция на юг - голяма част от младите египетски лешояди загиват по време на първата си миграция към Африка.

Птиците ще престоят във волиерата до средата на май, когато ще бъдат освободени. През цялото време ще бъдат непрекъснато подхранвани и наблюдавани, за да могат експертите да разберат как протича адаптационният процес, като за това ще помага и постоянното видеонаблюдение. На  10 април ще бъде поставена още една птица, която ще пристигне от Гибралтар, Испания, като се очаква и още една от Йерез. Преди освобождаването им всеки един от лешоядите ще бъде маркиран със сателитен предавател, за да се проследи тяхното поведение в природата и адаптацията им.

Успоредно, тази и следващите няколко години ще бъдат тествани и други методи за освобождаване, напр. чрез диви приемни родители и посредством изкуствено гнездо. Целта е да бъде намерен най-добрият подход за целите на бъдеща програма за възстановяване на вида на Балканите.

Дейността се извършва в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка. Четирите млади египетски лешояда са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Птиците ще престоят във волиерата до средата на май, когато ще бъдат освободени. Този период, прекаран във волиерата, е необходим, за да могат младите птици да се адаптират към мястото и да останат в района до миграцията наесен.

Избраното място за волиерата не е случайно – това е „епицентърът“ на популацията на вида в България, където нивото на заплахи е сравнително ниско, и е в непосредствена близост  до една от площадките за подхранване, която редовно се посещава от египетски, белоглави и черни лешояди. Целта е младите птици да виждат непрекъснато себеподобни и да се учат и взаимодействат с тях, което е ключ към успешната им адаптация.

Това ще е пилотен опит в България за пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване (т.е. лешоядчетата са на година или повече). Методът се прилага успешно вече години наред в Израел. Този подход залага на допускането, че птиците имат достатъчно време да натрупат житейски опит при намиране на храна и да влязат в добра физиологична кондиция преди да поемат предизвикателната миграция на юг (голяма част от младите египетски лешояди загиват по време на първата си миграция към Африка).

Успоредно, тази и следващите няколко години ще бъдат тествани и други методи за освобождаване, напр. чрез диви приемни родители и посредством изкуствено гнездо. Целта е да бъде намерен най-добрият подход за целите на бъдеща програма за възстановяване на вида на Балканите.

Работата е част от проект „Нова надежда за египетския лешояд“ LIFE16 NAT/BG/000874 и в изпълнение на дейност С.2 „Основаване на балканска размножителна популация египетски лешояди в плен за подсилване на размножаващата се популация в България и Гърция“.

В проекта участват 14 страни от Европа, Азия и Африка. Ролята на Спасителния център на Зелени Балкани в него е свързана със сформирането на двойки египетски и тяхното размножаване, както и събирането на млади птици, излюпени в зоопаркове и намерени бедстващи в дивата природа.

Дом на именно тези птици ще бъдат волиерите, чиято реконструкция вече започна.

През 2016 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) постави три малки египетски лешояда в изкуствено гнездо на територията на Природен парк „Русенски Лом“ с любезното съдействие на Дирекцията на парка и на Зелени Балкани. Две от лешоядчетата - Регина и Лом, произхождат от зоопарка във Виена, а третото (Eлоди) - от зоопарка в Париж. На всеки от младите египетски лешояда бе поставен сателитен предавател и пръстен в рамките на LIFE+ проекта на БДЗП „Помощ за египетския лешояд“. Две от лешоядчетата бяха женски и носеха имената Елоди и Регина, а третата птица бе мъжка и бе кръстена Лом, на името на парка.

За съжаление при своята първа миграция Регина и Лом намериха гибелта си в Средиземно море. Елоди – най-младото лешоядче, започна своята миграция последно и се превърна във втория документиран случай на маркиран млад египетски лешояд, който успешно пресича Средиземно море при миграцията си от Балканите. Но също както и при първия успешно достигнал бреговете на Африка лешояд - Пасхалис, бе убита в Нигер.

На 13.09.2017 г. предавателят на Елоди сприра да предава от място близо до село Абуса в южен Нигер. Под ръководството на Фонда за опазване на Сахара (SCF) екип от звеното за управление на биосферния резерват на Гадабей посещава последните координати на Елоди, за да разследва съдбата й.

В село Абуса екипът, с помощта на старейшината на селото, претърсва района за останки от лешояда или самия предавател. Двама местни хора им дават информация за мъжете, убили птицата, и им помагат да намерят предавателя и пръстена. Според проведеното разследване лешоядът е забелязан за първи път на 10 септември, хранещ се от труп на крава. Местни деца от близък лагер са учудени от външността на птицата, която виждат за пръв път, и разказват на възрастните. На 14 септември двама мъже от близки села убиват Елоди. След откриването на предавателя те избягват и дават част от месото на децата от лагера. Двамата обвинени мъже са на 60 и 61 години. Местните жители заявяват, че никога не са виждали египетски лешояд, само 65-годишния старейшина на селото споделя, че е виждал, когато е бил млад. Затова по време на тази мисия се организира среща за повишаване осведомеността на местните общности относно видовете лешояди, срещащи се в Нигер, състоянието на популациите им и защитата им от закона. Двамата бракониери ще бъдат подведени под отговорност в съответствие с националното и международното законодателство.

Повече информация за съдбата на първите в България египетски лешояди, отгледани на затворено и освободени в дивата природа, може да намерите в техническия доклад по темата, изготвен в рамките на LIFE проект „Нова надежда за египетския лешояд“.

Трите египетски лешояда бяха осигурени чрез Зоопарка в Прага в рамките на програмата за размножаване на редки видове (ЕЕP) на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA), с любезното съдействие на Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Остров Антикитира се намира на 17 км югоизточно от о. Крит и е еднo от най-важните места за мигриращите хищни птици, които се възползват от въздушните течения над острова, за да наберат височина преди да продължат пътуването си до Африка. Островът се използва от птиците и за храна и почивка по време на миграцията.

Между 17 август и 30 септември 2017 г.  се проведе мониторинг на мигриращите грабливи птици над острова, по време на който бяха регистрирани общо 2064 грабливи птици от 21 вида и 237 други реещи се птици от четири вида. Сред наблюдаваните видове имаше и два египетски лешояда , като едната птица бе млада (нулевогодишна), а другата – подрастваща (на няколко години). И двете птици са наблюдавани на 13 септември между 14:00 и 15:00 часа.

Египетският лешояд редовно преминава през остров Антикитира по време на есенната си миграция като всички наблюдавани птици най-вероятно принадлежат на гръцката и балканската популация на вида. Островът е важно място на струпване на египетски лешояди по време на дългия полет до Африка.

Мониторингът на миграцията на египетските лешояди над Антикитира, провеждан през последните пет години от Гръцкото орнитологично дружество (HOS,) показва намаление в числеността на преминаващите индивиди -  тенденция, огледална на тази в популацията на вида в Гърция и на Балканите.

Може да намерите пълния доклад тук.

Иляз е единственият оцелял от деветте млади птици, маркирани през 2012 г. Лешоядът вече е възрастен (почти на 6 години) с невероятна история. Последните 4 зими той прекара в целия район от изток до запад на Сахел, като използва много и разнообразни миграционни пътища (Фигура 1, 2, 3 и 4), а през 2017 се завърна за втори път на Балканите. Прелетната миграция на Иляз започна на 4 април от Судан (където бе прекарал зимата) и завърши на 28 април в България. Лешоядът  прекара много време на площадката за подхранване на БДЗП в Студен кладенец, Източни Родопи, като също посети и площадката за подхранване на ФДФФ в Котленска планина, Централна България. Есенната му миграция  започна на 30 август от Източни Родопи  и завърши на 1 октомври в Централен Чад. По пътя към Африка Иляз направи два дълги престоя за почивка – в Централна Турция и Египет. Птицата в момента зимува в пустинни и полупустинни местообитания в Централен Чад, нощувайки на земята или по върховете на дървета.

Аос е възрастен женски египетски лешояд, гнездящ в Албания. По отношение на миграционното й поведение тя е една от най-консервативните птици, които някога сме виждали. Аос следва един и същ миграционен път откакто е маркирана през 2015 г. – от района на езерото Чад до Албания и обратно (Фигура 5). През 2017 г. Аос започна своята пролетна миграция на 9 Март и достигна гнездовите си територии на 12 април. През есента пътят й обратно към Африка бе същият, като тръгна на 11 септември от Албания и достигна езерото Чад на 6 Октомври. Малко или много Аос следва един и същ миграционен коридор право на юг и обратно на север без никакви продължителни спирки, с изключение на нощувките. В момента Аос зимува в пустинни и полупустинни местообитания в Чад.

Елоди бе единственият сред трите млади египетски лешояда, предоставени на БДЗП от Зоопарка в Прага в рамките на програмата за размножаване на редки видове (ЕЕP) на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA), който през 2016 г. успешно прелетя през Средиземно море и достигна местата за зимуване в Африка. Елоди временно се установи на границата между Нигерия и Нигер в смесени полупустинни местообитания и савани с много населени места в района. Често прекарваше нощите на дървета, храсти или на земята. За съжаление през септември птицата бе застреляна за хрaна в Нигер (доказателства, предоставени от SCF) – очаквайте скоро подробности за случая.

Борис е възрастен мъжки египетски лешояд, маркиран през 2015 г., който гнезди в района на Студен кладенец, България. Птицата традиционно прекарва зимните месеци в Афар, Етиопия, близо до границата с Джибути (Фигура 6). Борис често използва за нощувка главната електропреносна линия между Джибути и Етиопия, която е безопасна за птицата, и обикаля селищата в близост. През 2017 той започна пролетната си миграция на 2 март и достигна гнездовите си територии само за 20 дни. Няколко месеца по-късно Борис и неговата партньорка отгледаха едно малко, което успешно напусна гнездото си на 18 август. Около месец по-късно, на 21 септември, Борис се отправи към Африка и достигна Етиопия само за 16 дни!

Джени е възрастен женски египетски лешояд, маркирана със сателитен предавател през 2015 г., която остана без своя партньор, заради забавяне с връщането си по време на пролетната миграция през 2016. Закъснението бе причинено от пясъчна буря в Африка и нейният партньор намери друга женска през това време. Заради това по време на гнездовия сезон през 2016 г. Джени не загнезди, но се скиташе в Източните Родопи. През есента отново мигрира до Африка и прекара зимата в Централен Чад (Фигура 7). Тя зимува в почти същия район, където се намираше и Аос. Двата лешояда често споделяха едни и същи райони и един и същ миграционен коридор. На 15 март 2017 г. тя пое отново към България, като й отне почти месец за да достигне гнездовите територии, където прекара известно време в западните части на Източните Родопи, преди да намери партньор. Сателитният предавател ни помогна лесно да разберем местоположението на новата двойка. Гнездовата й ниша се намираше на 15 км от тази на предишния й партньор. Много често младите или скоро сформираните двойки не отглеждат веднага поколение заради липса на опит. Джени намери партньор сравнително късно през сезона и не успя да отгледа малки. На 12 септември  тя напусна новата гнездова територия и достигна Чад на 28 септември.

Може да следите придвижванията на маркираните египетски лешояди тук.

Египетският лешояд е световно застрашен вид, чиято популация на Балканите само за последните 30 години е намаляла с повече от 80%, като в момента наброява едва 70 двойки. Причините за този спад могат да бъдат намерени не само в гнездовите територии на вида, но и по миграционния му път. Египетският лешояд е единственият далечен мигрант сред лешоядите в Европа, като всяка година изминава повече от 8 000 км до зимните си квартири в Африка и обратно.

Проектът цели опазването на най-източната популация на египетския лешояд в Европа, чрез прилагане на спешни природозащитни мерки за елиминиране на най-сериозните известни заплахи за вида в гнездовите му територии и по пътя на миграция. Проектът се основава и надгражда дейностите, предприети между 2011 и 2016 г. по време на LIFE проекта „Помощ за египетския лешояд“. Целите на проекта са в съответствие с най-актуалния стратегически документ за опазване на вида: Планът за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е ключов компонент от Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP).

Основните усилия по проекта "Нова надежда за египетския лешояд" ще бъдат насочени към реализирането на два ключови компонента: (1) постигане на постоянно нарастване на популацията на вида в гнездовите му територии на Балканите; и (2) подобряване на условията за опазване на вида по продължение на миграционния му път и в местата за зимуване, чрез минимизиране загубата на мигриращи птици, особено на възрастни индивиди.

Балканският регионален компонент на проекта (България, Гърция, Албания, Македония) включва: създаване на зони за лешояди без отрови и с наличие на достатъчно и безопасна храна и развитие на капацитета и инфраструктурата за реализиране на програма за възстановяване на популацията в близко бъдеще. Проектът ще работи активно с националните институции, за да осигури наличието на подходяща правна защита и ефективното й прилагане. Местните власти в селските населени места ще бъдат насърчавани да създават контролирани местни екарисажи за отпадъци с животински произход на ключови места, предлагащи безопасна храна за лешоядите. Незаконното използване на отровни примамки все още е проблем за всички балкански страни -  проектът има за цел да възпроизведе успешните дейности, които вече се изпълняват в Гърция, за да се повиши осведомеността сред институциите, заинтересованите страни и засегнатите лица с цел създаване на балканска мрежа за борба с отровите. За да се предотврати случайното отравяне на птици, проектът ще се бори срещу прекомерната употреба на опасни селскостопански химикали (например чрез намаляване на селскостопанските субсидии за нарушителите) и на токсични ветеринарни лекарства (например забрана на ветеринарното използване на диклофенак и насърчаване използването на алтернативи).

Компонентът на проекта, отнасящ се за пътя на миграция на египетския лешояд, има за цел предприемането на спешни действия, предложени в EVFAP, за справяне със заплахите за вида. За съжаление, в голяма част от страните в Близкия изток (Египет, Ливан и Сирия) и някои африкански държави (Чад, Етиопия, Нигер, Нигерия и Судан) съществуват военни конфликти. Затова стратегията на проекта е да осигури трансфер на опит и да изгради капацитет в тези територии, които са достатъчно безопасни за това, и да работи с най-стабилните местни организации (правителствени или неправителствени). Основните цели са: понижаване на смъртността на египетски лешояди, причинена от токови удари в основните места за почивка на вида в Етиопия; намиране на алтернативи при използването на стрихнин или други отрови в борбата срещу бяса, особено в ключови места със струпване на лешояди в Етиопия и Чад; развитие на местен капацитет за борба с употребата на птици в местни „магически“ церемонии и ритуали (Нигерия); развитие на местен капацитет за борба с незаконното убиване и трафик на птици (Близкият изток).

Проектът предвижда две мащабни информационни кампании за повишаване на осведомеността за вида и за заплахите, които го застрашават – от отравяне, бракониерство, до сблъсък с вятърни турбини и токови удари. Кампанията „Километър за египетския лешояд“ ще сравни миграционното пътуване на вида със маратонско състезание. И двете представляват предизвикателство за силата и издръжливостта и срещат препятствия по пътя си. По време на втората кампания – „Полети с лешояда“, ще бъдат създадени огромни стенописи в някои от най-големите летища, попадащи на пътя на миграция на вида, които ще „разказват“ за основните заплахи, които египетския лешояд среща по време на дългия си полет.

Продължителността на проекта е 5,5 години (1 юли 2017 - 31 декември 2022). Координиращ бенефициент е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Асоциирани бенефициенти са Гръцко орнитологично дружество/ BirdLife Гърция, WWF Гърция, Кралско дружество за защита на птиците (RSPB), Асоциация Природа / BirdLife Турция (DD), BirdLifе за Близкия Изток, BirdLife Африка, Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI), Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (CMS/RaptorsMoU), Зелени Балкани.

Сайтът на проекта е: www.LifeNeophron.eu

Цялата статия може да бъде намерена тук.

През тази година бе достигнат максимума на броя неразмножаващи и скитащите се птици за последните пет години. Те се наблюдаваха на площадките за подхранване в Стара планина и Кресненското дефиле, поддържани от Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП, както и на тези в Източни Родопи, поддържани от БДЗП. Тези птици играят важна роля на резерв за размножаващата се популация, като колкото по-голям е техният брой, толкова по-голям е и шансът за установяване на нова гнездова територия или за заемане на вече съществуваща при случай на смърт на птица от двойките.

В Гърция броят на заетите територии бе шест, като пет от тях бяха заети от двойки и една - от единична птица (четири в Тракия с двойки и две в Централна Гърция – с двойка и единична птица).  За съжаление гнездова територия, заета през 2016 г. от единична птица, тази година остана празна. Всички двойки загнездиха, но само три от тях успяха да отгледат поколение – общо три успешно напуснали гнездата си малки – две в Национален парк „Дадя“ и едно в Компсато.

Допълнително подхранване

В България 11 двойки (6 в Северна България и 5 в Източни Родопи) бяха редовно подхранвани по време на гнездовия сезон с малки количества месо. Други три двойки в Източни Родопи се хранеха на площадките за подхранване в района. Бяха извършени 358 допълнителни подхранвания от девет местни сътрудника в седем проектни района. Количеството на месото, давано на лешоядите през целия период,  бе общо 589 кг, предоставено от местни фермери и кланици.

В Гърция три гнездящи двойки редовно се хранеха на площадките за подхранване, поддържани от Национален парк „Дадя“ и от регионалното звено на Еврос. През август бе отчетен най-големия брой на единични птици, наблюдавани на площадката – девет, като шест от тях – възрастни и две – млади птици. Най-вероятно младите египетски лешояда са именно тези, излюпени в парка. В Централна Гърция се намира друга площадка за подхранване, създадена в полза на останалите две гнездови територии на вида и поддържана от HOS, а в района на Епир - още една малка, поддържана от местен сътрудник за египетски лешояди от съседна Албания.

Охрана на гнезда

Безпокойството по време на мътене или докато има новоизлюпени пиленца в гнездото може да доведе до провал на двойката. Критичен е и периодът около първия полет на малките (края на юли, началото на август), когато поради липса на опит някое от тях може да падне от гнездото, да се нарани или да стане жертва на хищник. Именно затова всяка година се организира програма за охрана на гнездата на световно застрашения вид. През 2017 г. осем местни сътрудника охраняваха  11 двойки, а през август още осем доброволеца охраняваха гнезда в Източните Родопи. Общо 14 гнезда бяха охранявани или 17 (74%) от общо 22-те малки, успешно напуснали гнездата си.

В Гърция две гнезда в Тракия бяха охранявани от юли до септември от доброволци от EVS, гостуващи на WWF Гърция.

Изказваме огромна благодарност на всички дарители и доброволци, благодарение на които охраната на гнездата на египетски лешояди и през 2017 завърши успешно!

По време на срещата страните приеха Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP). Този документ представлява кулминацията на тригодишната интензивна работа на Координационното звено на Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (Raptors MoU), подкрепено от три ключови партньорски организации: Работната група по лешоядите към Световната Червена Книга (IUCN SSC Vulture Specialist Group), BirdLife International и Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).

Планът за действие за опазване на лешоядите в Африка и Евразия обхваща 15 вида лешояди, а териториите, през които мигрират, гнездят и зимуват се простират на 127 страни в Африка, Азия, Европа и Близкия Изток. Общата цел на плана е да преустанови сегашните драстични спадове в популацията на лешоядите и да възстанови природозащитния статус до благоприятно ниво.

БДЗП имаше значителен принос при разработване на Многовидовия план за опазване на лешоядите чрез активно участие в регионалните и заключителната работни срещи, и заедно партньорите по LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ чрез разработване на Плана за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е интегриран в Многовидовия план за опазване на лешоядите и анексиран изцяло в него.

Лешоядите са впечатляващи, грандиозни птици. И изключително полезни - те почистват околната среда от органични отпадъци, като по този начин предотвратяват разпространението на опасни заболявания. Изпълнявайки важни екосистемни услуги те осигуряват значителни ползи  за икономиката и човешкото здраве. За съжаление, лешоядите са подложени на силен натиск от редица човешки дейности и са една от най-застрашените групи птици на земята.

През последните 30 години се наблюдава драстичен и широко разпространен спад на популациите лешояди, като се започне с катастрофалния срив на видовете лешояди в Южна Азия, последван в последно време от подобна криза на африканския континент. Повечето видове лешояди от Стария свят вече се класифицират като застрашени или критично застрашени на световно ниво в червения списък на IUCN.

Многовидовият план за опазване на лешоядите идентифицира отравянето в различните му форми като основна заплаха за лешоядите от Стария свят. Други заплахи, които оказват значително въздействие върху популациите са електрическият удар, сблъсък с енергийна инфраструктура, липса на храна, загуба на местообитания, безпокойство, причинено от човека в гнездовите територии. Планът определя рамка от 124 действия за справяне с тези заплахи, включително поставя приоритети, срокове и посочва важни заинтересовани страни, които трябва да бъдат въвлечени в тяхното изпълнение.

В процеса на разработване на Многовидовия план за опазване на лешоядите бе възприет подход на силно сътрудничество. До всички държави, търсещи актуална информация за статуса, разпространението и заплахите за лешоядите бяха изпратени въпросници. Бяха създадени три регионални координиращи звена, обхващащи Африка, Азия и Европа, и бе назначен координатор, който да обедини тези три компонента в един цялостен и съгласуван план. Проведоха се пет семинара се в четири страни от три континента, с участието на над 250 представители на правителства, експерти по лешоядите и други заинтересовани страни. Вторият проектовариант на плана бе подложен на едномесечно обществено допитване.

Презентациите от семинара може да намерите тук.

Логото запазва синия цвят, но позволява по-свободна употреба и в още няколко цвята, които залягат в новата визуална идентичност на организацията.

Новото лого е избрано след конкурс между професионални дизайнери и е дело на младата художничка Василена Георгиева, която е завършила магистратура Рекламен дизайн  в Националната художествена академия и в момента живее и работи в Лондон. От началото на 2016 г. работи като дизайнер за софтуерна компания в Лондон.

Логото беше избрано от членовете на Общото събрание на 13 май 2017 г. с голямо мнозинство.

Египетският лешояд е избран за лого на БДЗП още при създаването на организацията на 3 юни 1988 г. Видът е световно застрашен и продължава да бъде символ за съвременната природозащита, като в момента е най-бързо изчезващата хищна птица в Европа. Само за последните 30 години популацията му на Балканите е намаляла с над 80 %.

БДЗП работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората.

БДЗП  е част от най-голямата и най-старата партньорска природозащитна организация в света - BirdLife International. Основана през 1922 г., BirdLife обединява организации в над 120 страни с над 13 млн. членове и  поддръжници.

Препаратът е изключително токсичен за лешоядите, които загиват след като се хранят с останките на животни, третирани с него. Въпреки наличието на алтернативни безопасни и лесно достъпни лекарства, Диклофенак е разрешен за употреба при лечението на домашни животни в Италия и Испания - страната, която поддържа значителна част от популациите и на четирите вида лешояди в Европа.

Подкрепете и вие кампанията и петицията на BirdLife International за забрана на Диклофенак на специално създадения сайт тук.

След драматичните последствия в Южна Азия лекарството Диклофенак беше забранено за ветеринарно-медицинска употреба в Индия, Пакистан и Непал, но е достъпно в различни форми на пазара в Европа. Според изследване, проведено от Испанското орнитологично дружество (SEO/BirdLife), Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) и Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), използването на диклофенак ще доведе до масовото измиране на лешоядите - харизматични, застрашени от изчезване и изключително ценни за околната среда представители на дивата природа.

Третирането на добитъка с диклофенак е причина за почти пълното унищожаване на популациите на лешояди в Индия, Пакистан и Непал, където Диклофенакът вече е забранен. През 90-те години препаратът става изключително популярен в тези страни, където култът към кравите кара стопаните да ги обезболяват с големи количества Диклофенак при ревматични и други заболявания. При смъртта на третираното с лекарството животно, препаратът остава в организма и причинява почти моменталната смърт на лешоядите, които се хранят с трупа на животното. В рамките на десетина години популациите на лешоядите в тези страни са намаляли с 99%, с което някои от най-често срещаните и емблематични хищни птици на Индийския субконтинент са доведени до ръба на изчезване. Това косвено рефлектира и върху човешкото здраве, тъй като растящото количество неизядени органични отпадъци (с които иначе се справят лешоядите, познати като природните санитари), е довело до рязко увеличаване на числеността на бездомните кучета и плъхове, които пренасят и разпространяват вируса на бяс и други опасни за човека болести.

Жозе Таварес, директор на Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) заяви: „Шокиращо е, че едно лекарство, което вече е станало причина за измирането на диви животни и то в такъв голям мащаб в Азия, сега да се продава свободно и то в страни от решаващо значение за опазването на лешоядите, като Испания и Италия. И всичко това на фона на пълната забрана на диклофенак в Индия, заради която вече са налице първите признаци за възстановяване на популациите на лешоядите там”.

„Въпреки, че за момента няма сведения Диклофенакът да е с широка употреба в България и той не фигурира в списъка на лицензираните ветериранто-медицински продукти, за него има официално определени допустими дози в храни с животински произход и няма изрична забрана за ползването му във ветеринарно-медицинската практика у нас. България е една от страните с най-богато биоразнообразие в Европа и не можем да си позволим лукса да загубим това изключително природно наследство за идните поколения като повторим екологичната катастрофа от Южна Азия. БДЗП призовава за реакция от страна на релевантните институции в България в подкрепа на забраната за прилагането на диклофенак във ветеринарно-медицинската практика в страната”. Това коментира д-р Стоян Николов, ръководител на проекта на БДЗП „Помощ за египетския лешояд”.

Наръчникът ще бъде разпространяван в митници (Националната агенция за защитени територии в Албания), Инспектората по околната среда, местната полиция в селата, където гнездят египетски лешояди, Министерството по околната среда, Министерството на земеделието, Министерството на търговията, сред местни и национални природозащитни организации, Националната библиотека в Албания, училища и др.

Помагалото е създадено с цел да улесни и подпомогне ежедневната работа на митническите служители и граничните ветеринарни лекари в тяхната работа по предотвратяването на незаконния трафик и търговия със защитени видове птици. Акцент са видовете дневни грабливи птици, които са обект на такъв вид противозаконна дейност. То включва кратко описание на законодателството, регулиращо търговията на редки видове; кратко описание на най-честите начини и техники, използвани за укриване и пренасяне на животни; практически насоки за бързи действия, както и кратък определител на основните видове дневни грабливи птици, сови и пойни птици, обект на трафик.

Наръчникът бе създаден от Българското дружество за защита на птиците през 2013 г. в рамките на LIFE проектите „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България” и „Помощ за египетския лешояд“.

Помагалото е налично на български, гръцки и албански език.

В Гърция тази година са заети 6 територии, като 5 са от двойки и една – от единична птица. В гръцка Тракия има 4 двойки, а в останалата част на Гърция – 1 двойка и 1 териториална единична птица. Като цяло, броят на териториите е с една по-малко от 2016 г., тъй като в гръцка Тракия една от териториите с единична птица не беше заета тази година. Всички 5 двойки замътиха и при 4 от тях се излюпиха малки.

Както по време на изпълнение на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (2012-2016), и през 2017 г. продължават усилията в България и Гърция за охрана и допълнително подхранване на значителна част от гнездата, за да се намали рискът от отрови, безпокойство и бракониерство. В североизточна България БДЗП подхранва индивидуално и наблюдава 6 гнезда, а в Източни Родопи – още 5. На площадките за подхранване за едри лешояди в района на Маджарово и Студен Кладенец (понастоящем поддържани в рамките на LIFE проекта “Опазване на черния и белоглавия лешояд в трансграничните райони на Родопите”) се хранят още 5 двойки и 5 различни непълновъзрастни птици. Отделно, площадките за подхранване поддържани от ФДФФ, Зелени Балкани и ДЗХП  в рамките на проект „Нов живот за лешоядите“ (LIFE14 NAT/BG/000649) се ползват редовно от още 2 двойки (Бяла Река и Източна Стара Планина) и минимум 8 различни непълновъзрастни или неразмножаващи се възрастни индивиди (Котел – 6, Сливен – 3, Партизани – 1, Кресна – 1, Враца – 2). Някои от неразмножаващите се птици (напр. маркираният със сателитен предавател петгодишен лешояд Илияз) циркулират между площадките, включително между Източни Родопи и Източна Стара Планина. С това общият брой на двойките, които се подхранват в страната е 17, а на непълновъзрастни и негнездящи индивиди - 15. Броят на охраняваните гнезда ще нарасне през август по време на първите полети на малките лешоядчета, когато за 4-та поредна година БДЗП ще организира програма за доброволна охрана в Източни Родопи.

Площадката за подхранване в Метеора (Централна Гърция) продължава да функционира, както през изминалите години, и се посещава от трите останали египетски лешояди в района. Двете площадки, изградени в рамките на LIFE+ проекта “Помощ за египетския лешояд” в района на Коница, Епир, и в близост до Албания, се поддържат в сътрудничество с местните общности.

Площадката в Национален парк Дадя (този район се счита за последната крепост на вида в Гърция) се посещава редовно от три двойки египетски лешояди. Площадката се поддържа и управлява от Префектурата на Еврос в сътрудничество с Дирекцията на парка. Също така, двете гнезда в които се излюпиха малки, се охраняват.

Преди Маджарово, пътуващата изложба посети Провадия, Пловдив, Мадара, Бургас, Русе и Благоевград.

Пилотна стъпка от разработването на плана беше международна среща проведена в София през 2015 г., на която взеха участие над 70 представителни на властите, научната и природозащитната общност от 33 държави по пътя на миграция. Въз основа на резултатите от нея беше изготвена първа чернова на плана.

През януари 2017 беше проведена публична консултация, насочена основно към целевите групи по изпълнението на плана, в това число правителствени органи (непр. Министерства по околна среда, Горски служби и т.н.), компании в частния сектор (напр. фирми свързани с развитие на енергийната инфраструктура ), природозащитни организации, университети, научни институти, консултанти, орнитолози и много други лица с отношение към опазването на египетския лешояд. Освен че черновата на плана беше публикувана на три езика (английски, френски и руски), офисът на Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия разпрати документа на близо 1000 контакта, с които разполага. Всички получени коментари бяха прегледани и доколкото беше удачно, интегрирани в крайната версия на плана, която заедно с Плана за опазване на черния лешояд по пътя му на миграция и Стратегията за възстановяване на критично застрашените лешояди в Южна Азия, беше включен като ключов компонент на Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP). Многовидовият план за опазване на лешоядите ще бъде представен за одобрение на 12-тата среща (COP12) на страните членки на Конвенцията за мигриращите видове (CMS), която ще се проведе през октомври тази година на Филипините.

Планът за опазване на египетският лешояд по пътя му на миграция цели подобряване статуса на вида, като първоначално видът да бъде прекатегоризиран като Уязвим, а в по-дългосрочна перспектива – да стане с благоприятен статус в географския обхват на плана. В краткосрочен план (до 2026 г.) Планът цели да спре негативната тенденция в намаляващите целеви мета-популации, като същевременно поддържа благоприятния статус на локалните популации със стабилна или положителна тенденция. Идентифицирани са общо 67 дейности, които да спомогнат за намаляване смъртността на египетските лешояди, поради отрови, бракониерство, токови удари и сблъсъци с енергийна инфраструктура; за увеличаване на размера и гнездовия успех на целевите популации; както и за приемане и прилагане на Плана от страните по пътя на миграция на вида. Периодът на изпълнение е 10 години, като ревизия е предвидена на всеки 5 години, а обновяване - на 10 години.

Планът за опазване на Балканската и Централноазиатска популации на египетския лешояд по пътя им на миграция може да бъде намерен тук.

БДЗП и партньорите (Гръцкото орнитологично дружество HOS, WWF Гърция и Кралското дружество за защита на птиците RSPB) по LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, както и Офисът на Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (Raptors MoU) изказват дълбока благодарност на всички допринесли за разработване и оформяне на Плана за опазване на египетския лешояд по пътя му на миграция, включително на спонсорите и донорите (Европейската Комисия, Фондация А. Г. Левентис, MAVA и Конвенцията за мигриращите видове CMS).

• Опазване на лешоядите в Африка и Евразия (UNEP/CMS/COP12/Doc.24.1.4), включително чернова на Резолюцията, Приложение 1

• Vulture MsAP (UNEP/CMS/COP12/Doc.24.1.4/Annex3)

• Резюме на Vulture MsAP ще бъде налично скоро на сайта на COP12

• Предложение за включване на 5 вида лешояди, срещащи се в Субсахарска Африка – подадено от Кения

• Предложение за включване на 4 вида лешояди, срещащи се в Азия – подадено от Пакистан

• Предложение за включване на лешояд орику  – подадено от Израел

• Предложение за включване на лешояд орику  – подадено то Саутитска Арабия.

Повече информация за разработването на Vulture MsAP може да бъде намерена тук, а докладите от регионалните срещи са налични тук. Меморандумът за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (Raptors MoU), BirdLife International, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) и Работната група по лешоядите към Световната Червена Книга (IUCN SSC Vulture Specialist Group) планират работна среща по време на COP12 на тема Опазване на лешоядите в Африка и Евразия в полза на биоразнообразието и екосистемните услуги – ролята на Vulture MsAP, на която всички заинтересувани участници в COP12 ще бъдат поканени, особено представителите на 128-те държави в обхвата на Многовидовия план за опазване на лешоядите (отравяме апел към всички заинтересувани участници в COP12 да се свържат директно с Raptors MoU).

БДЗП имаше значителен принос при разработване на Многовидовия план за опазване на лешоядите чрез активно участие в регионалните и заключителната работни срещи, и заедно партньорите по LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ чрез разработване на Плана за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е интегриран в Многовидовия план за опазване на лешоядите и анексиран изцяло в него.

Проектът, който е дело на млади български предприемачи, има за цел да улесни максимално процесът по генериране на средства за благотворителни организации и каузи, като им предостави възможност да получават прозрачни дарения от цял свят, без наличието на международни такси за трансфер. Платформата дава още един уникален плюс за Неправителствените организации – удвояване, дори утрояване на сумата, без да са необходими допълнителни постъпления, а само чрез нарастващата постоянно цена на биткойн. „БРАТСТВОТО НА ФЕНИКСА“ бе сред първите, включили се кампании в проекта.

Целта на кампанията „БРАТСТВОТО НА ФЕНИКСА“ бе да събере средства за охрана на ключови гнезда на световно застрашения египетски лешояд в най-критичния период на излюпване, отглеждане и отлитане на малките. Охраната на гнезда минимизира риска от безпокойство и бракониерство в периода на мътене, а след излюпването на малките охранителите следят за случайно падане от гнездото или неуспешен първи полет.

Опазването на живота на всяко едно малко египетско лешоядче е от ключово значение за подсигуряване бъдещето на вида у нас. България в момента приютява около 35% от популацията на египетския лешояд на Балканите. Установената тенденция в страната е повече от тревожна – за последните 30 години видът е намалял с 80%.

Изказваме огромна благодарност за възможността и подкрепата от страна на Bithope и на всички дарители, включили се в кампанията!

Превърна се в традиция всяка пролет вече от 6 години да надникваме отблизо в гнездото на двойката египетски лешояди, в което екип на БДЗП постави камера през 2012 г. за онлайн наблюдение в реално време. И тази година екипът ни направи всичко възможно камерата отново да предава на страницата на сайта на LIFE проекта „Помощ за египетския лешояд“. Но за пръв път няма да станем свидетели на излюпването на малки през юни.

Семейството египетски лешояди успешно се завърна през април, подготви гнездото и замъти. Въпреки редовните подхранвания и мониторинга на двойката, по неизвестни и независещи от екипа на БДЗП причини, около две седмици преди очакваната дата на излюпване, птиците започнаха да стават от яйцата и постепенно ги изоставиха. Предполагаема причина за неуспеха е неоплодeни яйца. Въпреки това, през определени части на деня птиците все още влизат в гнездото и могат да бъдат наблюдавани чрез камерата на сайта на проекта www.LifeNeophron.eu.

Специализираната камера за наблюдение на живо на диво гнездо на египетски лешояди е единствената в света и бе монтирана по такъв начин, че да се слива със скалите и да не притеснява лешоядите. През последните 5 години камерата ни свързваше отблизо с живота на този рядък вид и станахме свидетели на излюпването и първия полет на общо 9 малки (2012 – 2, 2013 – 2, 2014 – 2, 2015 – 1, 2016 – 2 малки). 

Благодарение на камерата, получихме ценна информация за поведението и хранителните навици на световно застрашения египетски лешояд, необходима за дейностите по неговото опазване. Събрахме огромен видео материал, който използвахме в създаването на филма „Животът на египетския лешояд“ и който тепърва ще бъде от полза за други научно популярни филми и за медиите. Всяка година новините за пристигането на двойката, снасянето на първото им яйце и излюпването на малките, се радваха на огромен медиен интерес, като през този период отчитахме и най-голяма посещаемост на сайта на проекта, където всеки може да ги наблюдава на живо – само за седмица сайтът бе посещаван от 7 000 души от над 70 страни от цял свят (общо, след поставянето на камерата през 2012 г., сайтът е посетен от над 60 000 човека от над 180 страни).

Екипът посети всички 26 гнездови територии на вида, открити през последните 15 години. В 10 от тях се потвърди, че са все още заети от египетски лешояди -  наблюдавани са 7 двойки и 3 единични птици. Това са добри новини, които показват, че популацията на вида в страната през последните 5 години изглежда стабилна. За сравнение, 11 е бил борят на активните територии преди 10 години - през 2007 г. (Бен Халман, непубликувани данни), 7 - през 2012 г., 9 - през 2013 г. и 6 - през 2014 г. (мониторингът не бе завършен в посочената година).

Типичното местообитание на египетския лешояд в Албания се състои от традиционни селски пейзажи с екстензивна животинска паша (предимно овце и кози) и дребномащабни селскостопански практики. В районите, където присъстваха египетски лешояди, изследователите забелязаха, че има достатъчно храна (добитък, костенурки и други диви животни). Екипът проведе и проучване сред местните хора за наличието на египетски лешояд, заплахи и културна стойност на вида в посетените региони (около 40 интервюирани).

Отравяния, незаконен отстрел и електрически удар, причинен от опасни стълбове са идентифицирани като най-сериозните заплахи за вида в страната. Екипът  използва всяка възможност и да повиши обществената осведоменост относно статуса и заплахите за египетския лешояд сред местното население.

Птицата се възстановява няколко месеца  и от екипа на МЕД решават да я освободят, като преди това я маркират със сателитен предавател. За целта опитен екип на БДЗП оказва помощ при неговото поставяне и египетският лешояд е освободен в района, където е намерен и се предполага, че е негова територия. Надеждата е възрастната птица да се включи в размножителния сезон.

Отначало лешоядът не лети добре, но постепенно започва да предприема все по-смели полети. В момента допълнително му се предлага храна и се наблюдават придвижванията му. Пожелаваме му успешно и сигурно завръщане в дивата природа!

Благодарим на РИМ-Благоевград за организацията на откриването и гостоприемството!

Този втори вариант на Vulture MsAP е резултат от интензивна работа, продължила повече от година. От самото начало подходът на създаването му е насочен към институции, природозащитни организации, специалисти и други заинтересовани лица във всички 127 държави, които са в рамките на териториалния обхват на този 12-годишен план (2017 - 2029). Около 300 представители на властта, партньори, специалисти по лешоядите и заинтересовани лица вече допринесоха за развитието на плана.

Планът за действие за опазване на лешоядите в Африка и Евразия обхваща 15 вида лешояди, а териториите, през които мигрират, гнездят и зимуват се простират на 127 страни в Африка, Азия, Европа и Близкия Изток. Общата цел на плана е да преустанови сегашните драстични спадове в популацията на лешоядите и да възстанови природозащитния статус до благоприятно ниво.

Коментарите на втория вариант на Vulture MsAP изпращайте на email: cmsoffice.ae@cms.int до 16 април 2017 г. Всички получени коментари по време на периода на допитването ще бъдат разгледани и, ако е уместно – ще бъдат интегрирани към финалната версия на плана, която трябва да бъде готова до средата на май 2017 и представена на 12-та среща на  Конференцията на страните (COP12) към CMS през Октомври 2017 г. Напомняме, че финалният вариант на Планa за действие за опазване на балканската, кавказката и централно-азиатската популация на египетския лешояд по миграционния му път и в местата за зимуване (EVFAP), по който доскоро бе проведено обществено допитване, организирано от CMS/RaptorsMoU, заедно с LIFE проекта на БДЗП: „Помощ за египетския лешояд“, ще бъде ключов елемент от Плана за действие за опазване на лешоядите в Евразия и Африка.

Основен фокус на работната група бяха пет вида лешояди, сред които и египетският лешояд – класифициран като „Застрашен“ в Червения списък на застрашените видове, както и черния и брадатия лешояд, посочени като „Почти застрашени от изчезване“.

Близкият изток е изключително важен за лешоядите поради две причини: той приютява важни  гнездящи популации и е миграционен път за мигриращите видове лешояди, много от които гнездят в Европа и Азия. Затова и международното сътрудничество е от решаващо значение за разработването и прилагането на съгласувани действия за опазването на тези видове птици.

Планът за действие за опазване на лешоядите в Африка и Евразия обхваща 15 вида лешояди, а териториите, през които мигрират, гнездят и зимуват се простират на повече от 120 страни в Африка, Азия, Европа и Близкия Изток. Общата цел на плана е да преустанови сегашните драстични спадове в популацията на лешоядите и да възстанови природозащитния статус до благоприятно ниво.

БДЗП взе активно участие и в заключителния и обобщаващ семинар в Толедо, Испания, който се проведе от 16-ти до 19-ти февруари и имаше за цел да представи първия проект на плана за действие за опазване на лешоядите в Евразия и Африка. Черновата на плана включва най-актуалните данни за състоянието на видовете лешояди и подробен анализ на заплахите, които водят до тяхното изчезване. Целта е планът да бъде приложен в рамките на териториалния обхват на всички видове и да насърчи съвместните природозащитни международни усилия.

Проектопланът ще бъде изпратен за обществено обсъждане в следващите няколко седмици, като  окончателния вариант ще бъде представен на 12-та среща на  Конференцията на страните (COP12) към CMS през Октомври 2017 г. на Филипините. Напомняме, че финалният вариант на Планa за действие за опазване на балканската, кавказката и централно-азиатската популация на египетския лешояд по миграционния му път и в местата за зимуване (EVFAP), по който доскоро бе проведено обществено допитване, организирано от CMS/RaptorsMoU, заедно с LIFE проекта на БДЗП: „Помощ за египетския лешояд“, ще бъде ключов елемент от Плана за действие за опазване на лешоядите в Евразия и Африка.

Целта на LIFE EuroSAP е да се бори с най-сериозните заплахи, засягащи 16 от най-емблематичните и застрашени от изчезване видове птици в Европа. Сред тях са обикновеният буревестник, кадифената потапница, тръноопашатата потапница, къдроглавият пеликан, гургулицата, брадатият лешояд, черният лешояд.

Платформата предоставя възможност за проследяване на разработването и прилагането на международни планове за действие за опазване на птиците. В нея може да намерите основни документи, линкове към онлайн бази данни, природозащитни проекти или да се свържете с хората, участващи в разработването на конкретни планове за действие.

В момента се провежда обществено допитване относно Планa за действие за опазване на египетския лешояд (EVFAP). Целта на допитването е максимално да се подобри качеството на съдържанието и заключенията, съдържащи се в EVFAP. Получените коментари ще бъдат прегледани и при възможност ще бъдат включени във финалния вариант на EVFAP, който ще бъде завършен през март 2017 г. и ще бъде интегриран като ключов елемент на Многовидов план за действие за опазване на афро-евразийските лешояди  (Vulture MsAP). Този план в момента е в процес на подготовка и ще бъде приет на 12-та среща на  Конференцията на страните (COP12) към CMS през Октомври 2017 г. на Филипините. Напомняме, че крайният срок за коментари е 20-ти февруари 2017 г.

Повече информация за допитването може да намерите тук.

Началото на първия вариант на EVFAP бе дадено по време на семинар, състоял се през 2015 г. в София, в който участваха над 70 експерти, природозащитници и представители на властите от 33 страни. Той бе публикуван на три езика – английски, френски и руски. Периодът на общественото допитване ще продължи до 20-ти февруари 2017 г.

От самото начало, тези, които водят подготовката на EVFAP приемат подход на сътрудничество между всички заинтересовани страни, в рамките на териториалния обхват на EVFAP (Балканите, Централна Азия, Кавказ, Близкият Изток, Централна и Източна Африка). Целта на допитването е максимално да се подобри качеството на съдържанието и заключенията, съдържащи се в EVFAP.

Освен, че е публикуван в Интернет на три езика, са отправени и индивидуални покани към близо 1000 заинтересовани лица. Основните целеви групи, към които е насочено допитването са: национални правителствени органи, компании от частния сектор (Електроразпределителни компании, строителни компании и т.н.), природозащитни организации, университети, изследователски институти, консултанти, орнитолози и всички други лица, които имат интерес в областта на опазването на египетския лешояд.

Получените коментари ще бъдат прегледани и при възможност ще бъдат включени във финалния вариант на EVFAP, който ще бъде завършен през март 2017 г. и ще бъде интегриран като ключов елемент на Многовидов план за действие за опазване на афро-евразийските лешояди  (Vulture MsAP). Този план в момента е в процес на подготовка и ще бъде приет на 12-та среща на  Конференцията на страните (COP12) към CMS през Октомври 2017 на Филипините.

EVFAP кратък преглед

Египетският лешояд е „Световно застрашен“ вид според Червения списък на IUCN, заради бързия спад в популацията в повечето от областите си на разпространение, особено в Европа, Африка и Индия. Европейската популация на вида е намаляла с над 50% за последните 50 години, а Балканската – с повече от 80% само за последните 30 години, като в момента е под сериозна заплаха от изчезване.

Египетските лешояди от Балканите са далечни мигранти, които прекарват зимните месеци в зоната на Сахел в Африка, като повечето от причините за смъртност при вида се проявяват по миграционния път. За да бъде спрян спадът на балканската популация, през 2015 г. LIFE+ проектът „Помощ за египетския лешояд“ в сътрудничество с Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (CMS/RaptorsMoU), инициираха разработването на Планa за действие за опазване на балканската, кавказката и централно-азиатската популация на египетския лешояд по миграционния му път и в местата за зимуване (EVFAP). Като се има предвид частичното припокриване на миграционните пътища, огромните пропуски в познанията и силната нужда от действия за някои от съседните популации на вида, фокусът на EVFAP са египетските лешояди, гнездящи в Балканите, Централна Азия и Кавказкия регион, които мигрират през Средния Изток и зимуват в Централна и Източна Африка.

Общата цел на EVFAP в дългосрочен план, е да подобри природозащитния статус на египетския лешояд в териториалния обхват на плана, като първоначално го сведе до „Уязвим“ и в крайна сметка да постигне благоприятен природозащитен статус на вида в целия му обхват. По-конкретните цели са свързани със запазване на нивото на сегашната популация на египетския лешояд в зоните със стабилни популации и да се обърнат негативните тенденции в тези области от обхвата на FAP, където са отчетени големи спадове за последните 30 години.

Началото на първия вариант на EVFAP бе дадено по време на семинар, състоял се през 2015 г. в София, в който участваха над 70 експерти, природозащитници и представители на властите от 33 страни. Подробна информация за разпространението на вида по региони, неговият статус и тенденции в популацията му бяха събрани с помощта на въпросник, разпространен преди семинара.

По-рано през 2015 г., на координационното звено на Raptors MoU бе възложен Преглед на изпълнението на „Плана за действие на ЕС за опазване на египетския лешояд“. Общата цел бе да бъдат разбрани по-добре успехите, предизвикателства и поуките от този план, приет през 2008 г., както и да се включи тази информация в  EVFAP. Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) представи резултатите от този преглед на EVFAP семинара в София.

Участниците в семинара идентифицираха най-големите заплахи за вида по миграционния му път: отровите (най-вече незаконната употреба на отровни примамки, предназначени за други хищници), токовите удари и сблъсъците с вятърни електроцентрали, директното преследване. Идентифицирани бяха следните основни нужди: дългосрочни изследвания и мониторинг; обозначение на защитените зони (извън ЕС); изграждане на природозащитен капацитет; подобряване на обмена на информация; координиране на НПО инициативи; партньорства с промишлеността (напр. енергетика, селско стопанство); и подобряване на обществената осведоменост и публичност.

Предвижда се EVFAP да се реализира за 10-годишен период и да се преразглежда на всеки 5 години. Предлага се да бъде създадена EVFAP работна група за насърчаване и подпомагане на изпълнението на плана в рамките на всяка от страните, попадащи в неговия териториален обхват.

Каним всички колеги и съмишленици да коментират EVFAP, като пратят бележките си до Д-р Стоян Николов (stoyan.nikolov@bspb.org), с копие до CMS (cmsoffice.ae@cms.int).  Крайният срок за коментари е 20-ти февруари 2017.

В случай че имате въпроси, или имате нужда от документа в Word формат, не се колебайте да се свържете с Д-р Стоян Николов (БДЗП / БърдЛайф България) по и-мейл или на мобилен телефон: +359 878 599 372.

Референтни документи и връзки

Чернова на EVFAP – английски

Чернова на EVFAP – френски

Чернова на EVFAP – руски

Доклад от EVFAP семинара (юли 2015) – английски

Доклад от EVFAP семинара (юли 2015) – френски

Доклад от EVFAP семинара (юли 2015) – руски

Планът може да бъде намерен тук.
   

Нова научна статия на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, основана на дългосрочен мониторинг на заети територии и гнездовия успех на египетски лешояди на Балканите, анализира относителното влияние на различни фактори на средата върху спада на популацията. За целта са използвани данни за заемането и гнездовия успех на 87 различни територии през периода 2003-2015 г. (общо заемането на териториите е 69%, а средният гнездови успех – 0.8 малки на заета територия). Статията изследва коя от общо 48 различни променливи на средата в най-голяма степен обяснява вариацията в заемането на територии и гнездовия успех на вида в България и Гърция, и също така, дали разработените статистически модели са приложими за Македония. Заемането на територии и гнездовият успех се влияят от широк спектър променливи, всяка от които поотделно има слаб ефект и той може да се различава на ниво държава. И двата модела показват добра аналитична способност, но не могат да предскажат заемането на територии и гнездовия успех при тестване с данни от друга държава.

В заключение, стратегия, фокусирана върху малък брой фактори на средата, е малко вероятно да забави намаляването на популацията на египетския лешояд на Балканите. Мерките, които се предлагат в краткосрочен план, са насочени към намаляване смъртността на възрастните индивиди, чрез засилване контрола по отношение на законодателството срещу нелегалното използване на отрови, а в дългосрочен план – към прилагане на широкомащабни програми, които да гарантират запазването и възстановяването на традиционните малки ферми и екстензивно селско стопанство.

Цялата статия е достъпна тук.

Използването на отровни примамки в Гърция е забранено през 1993 г., но въпреки това все още тази порочна практика е широко разпространена в страната и застрашава съществуването на много защитени видове. През периода 2012-2015 г. Националната работна група за борба с отровите успя за събере информация за общо 163 инцидента на нелегално използване на отрови и проведе анализ на причините и последствията от тази нелегална дейност. Проведените токсикологични анализи показват широк спектър от химични вещества, като най-често това са легални или нелегални пестициди. Сред дивите животни, мършоядните птици са най-честата жертва (30% от всички отровени животни), но като цяло най-много жертви има сред работните кучета (39% от всички регистрирани случаи).

Работата на екипите от кучета за борба с отровите през 2014-2015 г. помогна за установяване на 28% от случаите. Това доказва ефективността им като своеобразни инструменти в борбата срещу отровите.

При 86% от регистрираните случаи няма официална процедура от страна на релевантните власти (следовател, полиция, горски служби и т.н.), което донякъде се дължи на липсата на легална процедура, ясно разпределяща и вменяваща отговорност на съответните държавни институции. Това има отрицателно отражение и по отношение на дейностите по отстраняването на отровените животни и примамки от природата, както и събиране на доказателства и проби за токсикологични анализи, които в последствие да се използват при разследване на случаите и в съда. Не на последно място, фактът, че голяма част от регистрираните случаи са на места, където организациите, формиращи Националната работна група за борба с отровите действат активно, говори за подценяването на проблема и че събраната информация е само „върхът на айсберга“.

Като цяло, ситуацията в Гърция относно нелегалното използване на отрови може да бъде определена като критична. След 2012 г. минимум шест египетски лешояда са били отровени (националната популация е оценена на < 10 двойки). Нещо повече, Европейската Комисия стартира наказателна процедура срещу Гърция по повод на масовото тровене в района на Нестос през 2012 г., заради което на практика изчезна цяла колония белоглави лешояди и местната гнездова популация на скалния орел. Освен негативните последствия върху защитени видове, нелегалното използване на отровни примамки е и много комплексен проблем с дълбоки социо-икономически корени. В тази връзка има спешна нужна от интегрирана Национална стратегия срещу използването на отровни примамки, която ефективно да противодейства на този проблем. Тази стратегия трябва да бъде подкрепена от Национален план за действие, който включва целенасочени дейности за предотвратяване на тази практика, за елиминиране на мотивите за нейното прилагане, за разпределение на отговорностите и ролите на компетентните органи на властта, както и да повиши обществената информираност и ангажираност.

Целият доклад е достъпен тук: PDF.

Желаем много късмет и попътен вятър на Елоди по време на скитането й из Африка.

Може да следите придвижванията на Елоди оттук.

През септември Регина, Лом и Елоди – трите лешоядчета, отгледани на затворено и пуснати на свобода в Русенски Лом на 25ти август, започнаха да мигрират на юг.

Две от птиците – Регина и Лом (брат и сестра с турски произход) започнаха да мигрират в началото на септември. Те следваха доста сходен маршрут, но с няколко дена разлика, като минаха през Турция и Кипър, но за съжаление намериха гибелта си в Средиземно море. По време на тяхната първа и неуспешна миграция, всяка от тези две птици измина над 1500 км (500 км от които над открито море) за 8 дни, със среден пробег 200 км на ден.

Няколко неща, които си струва да се отбележат за тези две птици:

# Няма доказателства, че тези птици са спирали за почивка през деня или хранене по време на осемте дни миграция, въпреки че преминаха през места за подхранване на лешояди в България (Сливен и Маджарово) и Гърция (Дадя).

# Очевидно двата лешояда следват миграционен път на хищни птици, тъй като в района на Кипър, където кацнаха, има точка за мониторинг на есенна миграция на грабливи птици. Въпреки това, няма сведения за ползване на този миграционен път (през Кипър) от диви египетски лешояди от Балканите и като цяло наблюденията на вида на острова са твърде редки (1-2 наблюдения и то не всяка година / по данни на BirdLife Кипър).

# Сходството в маршрутите им на миграция е удивително, предвид че двата индивида се придвижват с няколко дни разлика.

# Все още е голяма загадка какво мотивира двете птици да сменят курса на полета си в близост до брега (70 км при Регина и 40 км при Лом), така че вместо да достигнат сушата, те продължиха да летят на югозапад около 130-150 км повече и в крайна сметка загинаха в морето.

Елоди – най-младото лешоядче започна своята миграция последно (в края на септември) и вероятно поради своята генетика (то е с френски произход), започна да лети на югозапад, като достигна Пелопонес и се изправи пред голямото предизвикателство да пресече Средиземно море.

Подробности за всеки един от трите лешояда, отгледани в плен, може да намерите по-долу:

Регина произхожда от зоопаркови египетски лешояди от турската популация, излюпена е на 1.6.2016 г. и е отгледана в зоопарка във Виена. Първият си полет прави на 26.8.2016 г. и след едноседмични полети край изкуственото гнездо, започна миграцията си на юг на 2.9.2016 г. През първия ден тя премина през Източна Стара Планина (района на Сливен), Източни Родопи (района на Маджарово) и Дадя (Гърция). На 3.9.2016 г. тя навлезе в Турция, прекоси Мраморно море през Дарданелите и продължи миграцията си на юг по Егейското крайбрежие. На 7.9.2016 достигна западния бряг на Анталския басейн, където беше и повратната точка в нейното пътуване. На 8.9.2016 сутринта, вместо да продължи на изток по крайбрежието, тя пое директно през отрито море, като прелетя около 270 км за общо 9-10 часа и достигна западния бряг на Кипър. На следващия ден (9.9.2016) сутринта, без никаква почивка, Регина стремглаво продължи своята миграция като в 10:00 ч. отново навлезе в открито море през полуостров Акротири - най-близкият отсрещен бряг (Ливан) е на 240 км. За 6 часа тя измина 190 км, като в 16:00 ч, на около 50 км от брега сменя посоката и продължава да лети в югозападна още 4 часа като изминава още 130 км над вода. В 20:00 ч вечерта, явно вече много изтощена, пада в морето само на 25 км от брега на Тел Авив…

Лом – произхожда от зоопаркови египетски лешояди от турската популация (той е брат на Регина), излюпен е на 6.6.2016 г. и е отгледан в зоопарка във Виена. Той направи първия си полет на 25.8.2016 и две седмици остана в периметър около 15 км около мястото на освобождаване, като редовно се хранеше на площадката за подхранване. На 6.9.2016 Лом започна своята миграция. Интересен факт е, че Лом мигрира по много сходен маршрут на сестра си Регина, но с няколко дни по-късно от нея. За разлика от Регина, той пресече Мраморно море не през Дарданелите, а през островите и продължи на юг не по бреговата ивица, а през централна Анатолия. На 13-ти септември Лом навлезе в морето на същото място като Регина (Адрасан), достигайки западния бряг на Кипър, където и прекара нощта. На следващия ден продължи пътя си през открито море, като на около едва 40 км от израелския бряг смени посоката на полета и продължи в югозападна посока покрай брега още 150 км, където вечерта намира гибелта си в морето близо до Египет.

Елоди произхожда от зоопаркови птици от Пиринейска популация египетски лешояди, излюпена в зоопарка в Париж на 16.6.2016 г. и отгледана от приемна двойка в Зоопарка в Прага. Първият си полет направи на 1.9.2016 и близо месец се придържа край изкуственото гнездо. Започва своята миграция на 26-ти септември, като лети в югозападна посока, което може да се обясни с произхода й. Същият ден тя изминава 85 км, като нощува на хълм в Еленския Предбалкан. На следващия ден продължава през Стара Загора, Хасково, Кърджали и навлезе в Гърция през района на Комотини. Втората нощ прекара в обработваема площ край соленото езеро Буругьол. На 28-ми, в 14:00 ч. Елоди достигна Атон като прелита 110 км над море и очевидно изтощена нощува съвсем близо (на 1,5 км) до мястото, където достига брега. На следващия ден (29.9.2016 г.) тя продължава да лети над морето още 100 км като достига гръцкия остров Алонисос. На 2-ри октомври достига Пелопонес (последните координати са покрай селището Пулитра). Избирайки този миграционен път евентуално през Крит и пресичайки 300 км отрито море, за да достигне Африка, прави нейното пътуване много рисковано (много млади египетски лешояди се давят в морето през първата си миграция – за статия по темата вижте тук).

Трите птици бяха предоставени на БДЗП от Зоопарка в Прага в рамките на програмата за размножаване на редки видове (ЕЕP) на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA), с любезното съдействие на Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), Природен парк „Русенски Лом“ и Зелени Балкани.

Само броени дни, след като малкото на единствената двойка египетски лешояди в Ломовете се извиси в небето със своите родители, вратата на изкуственото гнездо на трите лешоядчета отгледани в плен беше отворена. Младите птици бяха предоставени за освобождаване на територията на Природен Парк Русенски Лом от зоопарковете в Прага, Виена и Париж, в рамките на размножителната програма (EEP) на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите (EAZA), и с любезното съдействие на Фондацията за опазване на лешоядите (VCF). Те прекараха две седмици във волиера, наподобяваща естествено гнездо, специално изградена за целта от Зелени Балкани, за да могат птиците успешно да се адаптират към новата среда. Младите лешояди бяха наблюдавани ежедневно и хранени чрез тръба от екип на БДЗП и Дирекцията на Парка, без да имат пряк контакт с хора. Отделно, над скалата с изкуственото гнездо, площадката за подхранване на лешоядите беше подготвена да посрещне своите нови гости: тя беше почистена от обраствания и върху нея бяха разположени два макета на египетски лешояди, изкусно изработени от скулптура Даниел Кънчев и благодарение на Регионалния Исторически Музей в Русе, които да показват къде птиците могат да намерят сигурна храна. И така, всичко беше готово за излитането на младите египетски лешояди. На 26ти август, първи напусна волиерата мъжкото лешоядче Лом, който през последните дни беше особено нетърпелив и усърдно упражняваше крилете си. Примера последва сестра му – Регина, докато френското лешоядче Елоди предпочете да остане във волиерата. Със затаен дъх следихме техните първи полети. Първия ден двете лешоядчета от зоопарка във Виена прекараха да се упражняват в излитане и кацане, като облитаха обстойно „родната“ скала и опознаваха района. Вечерта Регина прекара в близост до волиерата, а Лом – в короната на едно дърво. На втория ден упражненията в летене продължиха, като на сцената се появиха и дивите възрастни лешояди от двойката в съседство. Те неволно поеха ролята на инструктори в изящен полет, чийто пример младите птици се опитваха да следват, като не след дълго се приземяваха обратно на скалата до волиерата. Едно от първите предизвикателства за младите лешояди след усвояването на процедурата излитане-кацане и реещ полет, беше да намерят мястото за хранене. Изваяни като живи, макетите на египетски лешояди изиграха чудесно своята функция. Освен, че определено привлякоха вниманието на възрастните диви птици, които прелитаха по 6-7 пъти на ден над площадката и кацаха да се хранят (през последните месеци това не се беше случвало, защото двойката беше редовно подхранвана в близост до гнездото), те бяха като пътеводна светлина и за неопитните млади птици. Първоначално и Лом, и Регина кацаха до макетите и ясно виждаха храната, но като че изпитваха притеснение от позата на хранещата се възрастна птица-макет. Стояха зад гърба й, но не смееха да докоснат храната пред нея. Не следващия ден разпръснахме повече храна наоколо и младите лешояди лакомо се възползваха от тази „услуга“. Свикнаха с мястото дотолкова, че започнаха да се качват по главите на макетите, като дори Лом демонстрира нетипично за млада птица териториално поведение и прогони възрастния див мъжки, който беше кацнал да се храни на площадката. На 1ви септември, най-накрая, Елоди – най-малкото от трите лешоядчета също напусна изкуственото гнездо успешно. С това първата рискова крачка е направена. Надяваме се скоро младите лешояди да намерят сигурен път за своята първа миграция. Стискаме им палци!

Новата пътуваща изложба, създадена тази година в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, вече е монтирана и в Културен център „Морско Казино”, град Бургас. През август и началото на септември, жителите и гостите на града могат да се запознаят с интересни факти за египетския лешояд, а за най-малките има и интерактивно табло с познавателна игра.

Изложбата се състои от 10 табла, представящи различни аспекти от живота и статуса на египетския лешояд, митове и легенди, свързани с вида, заплахите и различните дейности по неговото опазване.

Преди Буграс, изложбата гостува на Провадия, Пловдив и Мадара.

Изказваме благодарност на Културен център „Морско Казино”, град Бургас, за съдействието и гостоприемството!

След като пътуващата изложба, сздадена със стартирането на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, бе повредена от слънцето, в началото на 2016 бе изработена нова. Новата изложба гостува за първи път в Регионалния природонаучен музей в  Пловдив, а след това Градската галерия в Провадия.

Многократно сме споменавали, че Метеора е една от последните крепости за египетските лешояди в Гърция. Тя винаги е била важно място за тези лешояди и поради тази причина, през 2001-ва година там е построена площадка за подхранване. Площадката работи активно в продължение на няколко години, но в последствие спира, заради ограничените ресурси. LIFE проектът „Помощ за египетския лешояд“, даде възможност тази площадка да започне да функционира отново, което е в полза на лешоядите. През всяка седмица от размножителния период, полевите екипи на HOS осигуряват около 30-50кг месо.

В началото, египетските лешояди бяха доста срамежливи и посещаваха площадката за подхранване само от време на време. Чак тази пролет птиците преодоляха първоначалната си неувереност и сега, последните три оцелели индивида могат да бъдат забелязани в района на площадката всеки ден! Те идват не само за да се нахранят, но и да събират вълна за гнездата си, а „социализирането“ се оказва трудна задача като се има предвид изключително малкият брой на лешоядите. Благодарение на скритите камери, които сме поставили на площадката за подхранване, имаме снимки на някои от магическите моменти, които ни дават представа за личния живот на тези невероятни птици.

След като пътуващата изложба, създадена със стартирането на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, бе повредена от слънцето, в началото на 2016 бе изработена нова. Новата изложба гостува за първи път в Регионалния природонаучен музей - Пловдив.

В момента, изложбата се намира в Градската галерия в гр. Провадия, след 10-тина дни ще бъде преместена в СОУ “Димитър Благоев“, а след това в ПГСС „Земя“

Изложбата се състои от 10 табла, представящи различни аспекти от живота и статуса на египетския лешояд, митове и легенди, свързани с вида, заплахи и различните дейности по неговото опазване. Голямо табло с образ на египетски лешояд позволява на всеки да си направи забавна снимка.  Още едно интерактивно табло, предназначено за децата вече е част от изложбата.

Благодарим на Градската галерия и двете училища в Провадия за гостоприемството!

Може да намерите статията на английски тук.

Установено е, че токовите удари са една от главните причини за рязкото намаляване на популацията на египетските лешояди на Балканите. За намаляване на заплахата, в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, бяха  картирани и оценени рисковите електрически стълбове, намиращи се в активните или до скоро активни гнездови местообитания на египетски лешояди в България (29) и Гърция (11). Проучването включва десет специални защитени зони в България и три в Гърция. Полевата работа е извършена през 2012-та и 2013-та година, извън гнездовия период (октомври-март). Разработен е протокол за събиране на данни и алгоритъм за оценка на риска.

Картирани са всички стълбове със средно напрежение (20кВт) от електрическата мрежа, в буфер 5км от набелязаните гнезда на египетски лешояди – общо 9,496 стълба и повече от 1000км електропроводни линии ( от тях 7,071 стълба и повече от 700 км ел. линии в България и 2,425 стълба и 200км ел. линии в Гърция). Допълнително бяха картирани 4,643 стълба в местата за зимуване на египетските лешояди в Африка и бе направена оценка на риска за смърт вследствие на токов удар.

Общо 112 мъртви птици са намерени под картираните стълбове и електрическите мрежи в България, като 76% са жертви на токов удар и 24% на сблъсък. Само един е случаят с намерен египетски лешояд, загинал от токов удар, в проектния район. Тези 112 трупа на птици са на следните видове: бял и черен щъркел (47%); скален орел, орел змияр, обикновен мишелов, голям и малък ястреб и керкенез (18%), врабчоподобни (25%, от които 11% са вранови); забулена сова и бухал (4%); други (6%). Не са намерени убити от токов удар птици в Гърция.

Направена е оценка на риска за всички картирани стълбове и е направена карта на чувствителните райони. Установено е, че 5,572 стълба са критично опасни за птиците (4,023 в България и 1,549 в Гърция), в зависимост от типа на стълбовете. Допълнително приоритизиране, с цел изолация, е направено за стълбовете, спрямо хабитата и разстоянието до гнездото. По този начин, са набелязани 1,283 опасни стълба в България и 1,524 в Гърция, като се препоръчва изолация в близко бъдеще.

Добавени са и 3,728 стълба, за които е установено, че са опасни ( въз основа на тяхната конструкция), в едно от местата в Източна Африка с най-големи струпвания на лешояди.

Целият доклад може да бъде намерен тук.

Инициативата беше осъществена в рамките на CEPF проекта „Земя на орли и замъци“, изпълняван от Албанското природозащитно дружество (PPNEA) и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). След рисунките в Хасково и Маджарово, това е трети пореден графит на египетски лешояд, реализиран чрез ефективното сътрудничество между БДЗП и 140 Идеи, и пример за успешно предаване на опит от LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ в други страни.

В рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ през март 2014 г. в Централна Гърция и Тракия бяха сформирани два екипа с кучета за борба с отровите. Тяхната цел, със съдействието и на местни институции, е контрол и своевременно отстраняване на отровни примамки и отровени животни от природата, за да бъде предотвратено последвашо отравяне на други животни.

Екипите с кучета патрулират предимно в районите в Гърция, обитавани от египетски лешояди, но и не само в тях. Приоритетни са териториите, в които често са ставали подобни инциденти и тези, за които горските служби, служители в природни паркове или обикновени хора сигнализират за наблюдения на отрови или мъртви животни.

През 2015-та, втората година от работата на екипите с кучета, за 64 дни са проведени 46 патрулни акции в Централна Гърция и 21 в Тракия и са обиколени 171км. По време на 16 от патрулите са намерени общо 39 умрели от отравяне животни. Най-чести жертви са кучетата (овчарски и ловджийски) – 24бр. (61.6% от всички намерени животни), следват лисиците – 9бр. (23.1% от всички намерени животни). Освен тях, са намерени отровени два белоглави лешояда, два вълка, и две домашни котки (съответно по 5.1% всички намерени животни). Открити са общо 48 отровни примамки (обикновено парче отровено месо, но също така има случаи с намерени восъчни "капсули", съдържащи животински мазнини и токсични вещества). Основните подозрения за  причините за използването на отровни примамки бяха: убиване на лисици и вълци, контролиране на популацията на бездомни кучета  и лични спорове между пастири и / или ловци.

Токсикологичните анализи показаха наличието на три активни съставки: две от тях са пестициди, форат и карбофуран (и двата забранени в Гърция), а третата съставка е силно токсичният калиев цианид. Някои от резултатите от текущите анализи не бяха готови по време на написването на доклада.

Обобщавайки резултатите от работата на екипите за двете години (2014та и 2015та), получихме следните резултати: Общо са проведени 155 патрулни акции, които са покрили общо 376кн. В 35 от тях, са намерени 66 отровени животни и 52 отровни примамки. Отново най-често срещаните видове са отровени кучета (овчарски и / или ловни кучета), с общ брой от 45 мъртви индивиди (68,2% от констатираните), последвани от лисицата с 13 мъртви индивида (19,7% от констатираните). 77% от инцидентите на отравяне настъпили през периода, когато египетския лешояд пребивава в Гърция (април-септември).

 В заключение, работата на екипите с кучета за борба с отровите се е доказала като иновативен и ефективен начин за превенция, който дава положителна насока в борбата с нелегалното използване на отровни примамки. В допълнение, тази дейност потенциално може да спаси от сигурна смърт много мършоядни птици и животни, в това число и световно застрашеният египетски лешояд. Числеността на вида е дотолкова намаляла, че всеки един загинал от отровите индивид се отразява пагубно на цялата популация.

Докладът за 2015-та година на гръцки с резюме на английски език е наличен тук.

Запознайте се и с историята на Лазарос - египетският лешояд с поставен сателитен предавател, който при своята миграция два пъти попада на отровна примамка, (на английски език) тук.

Повече информация и документи от срещата може да намерите тук.

Финансирането на срещата бе осигурено от Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS) – офис Абу Даби.

Използването на отровни примамки е един от най-широко разпространените методи за унищожаване на хищници по целия свят и е сериозна заплаха за биоразнообразието в Европейския съюз. Отровите се използват за убиване на животни, които биват считани за вредни за определени дейности като ловът, животновъдството и други в селското стопанство. Незаконното използване на отрови, насочено към грабливите птици е един от най-важните въпроси, свързани с незаконното убиване на птици, поради негативното въздействие, което оказва по отношение на опазването им. Доказано е, че използването на отрови е сред най-главните директни заплахи за видове като испанския царски орел (Aquila adalberti), царския орел (Aquila heliaca), червената каня (Milvus milvus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus).Установено е, че отровните примамки са основен лимитиращ фактор за увеличаването на реинтродуцираната популация на червената каня в северната част на Шотландия и на популацията на скалния орел в Обединеното кралство. Безразборното използване на отровни примамки представлява риск с потенциално смъртоносни последици и за други диви животни, домашни любимци и хората.

Огромен брой птици умират ежегодно в резултат на умишлено неправилно, незаконно използване на отрови. Тази ненужна смъртност може да засегне силно природозащитния статус на уязвимите видове, включително такива, защитени по силата на национално, европейско и по-широко международно право. За мигриращите видове, е необходимо трансгранично сътрудничество на равнище ЕС, за справяне с този проблем.

Използването на отровни примамки често включва смесването на хранителен продукт с отровно вещество, обикновено фитосанитарни продукти като инсектициди, родентициди, фунгициди, хербициди или молюскоциди (охлюви и изсушителни пелети). Подготвената стръв се оставя на място, достъпно за целевите животни и често за други нецелеви видове, които също могат да бъдат засегнати. Поради това, умишленото трoвeне е мащабен, неселективен и разрушителен начин за контрол, който има огромен вторичен ефект върху нецелеви видове и дори може да представлява риск за човешкото здраве.

Най-често срещаните вещества, използвани в отровните примамки са инсектициди и, в по-малка степен, родентициди, обикновено тези, които са известни като силно токсичен сред потребителите. Карбаматни инсектициди, като карбофуран и алдикарб, често се използват в отровни примамки за контрол на хищници в много области по света. Например, в Испания, в периода между 2005 г. и 2010 г., 50% от случаите на отравяне са причинени от алдикарб и 22% от тях са били от карбофуран.

Много видове като египетския лешояд например са пряко засегнати от нелегалното използване на отрови. При подобни мигриращи видове съвместната работа на различни НПО, както и на различни институции както на европейско така и на международно ниво са от ключово значение за ефективното предотвратяване на тези заплахи. В България БДЗП работи активно в тази посока през последните години и в рамките на различни проекти, като „Живот за египетския лешояд” и „Горите на орела”. БДЗП извършва различни дейности за подпомагането на борбата срещу нелегалното използване на отрови, както и за предотвратяването и разкриването на различни престъпления срещу защитени видове. БДЗП активно подпомага работата на основните институции като Полиция, МОСВ, Агенция митници и други със провеждането на специализирани семинари,създаване на помагала, даване на експертиза и подаване на сигнали и информация. В много от тези дейности са въвлечени експерти от различни европейски и международни партньори на БДЗП, както и различни експерти с ключов опит от чужди министерства и агенции.

Цялата статия е достъпна в PDF тук.

Египетските лешояди намаляват в целия си ареал. На Балканите, популацията е намаляла от над 500 двойки през 80-те години до по-малко от 80 двойки понастоящем (Velevski et al. 2015). Има много фактори, които са заплаха за вида по местата му за гнездене и пътя на миграция – използването на отрови, токови удари, сблъсъци с жици и ветрогенератори, бракониерство, загуба на местообитания, намаляване на хранителната база и др. Една от основните предполагаеми причини за намаляването на популацията по местата за гнездене е влошено здравословно състояние, поради използване на пестициди, антибиотици и други ветеринарно-медицински продукти, замърсяване на кръвта с тежки метали и различни болести.

За да разберем повече за този важен аспект от опазването на вида на Балканите, в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152), Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) и  Центърът за анализ и диагноза на диви животни в Малага, Испания (CAD), проведе изследване за здравословното състояние на египетските лешояди в България и Гърция. Изследването имаше за цел да установи наличието на възможни инфекции (бактерии и вируси), излагане на токсични вещества и натравяне от тежки метали, пестициди и ветеринарно-медицински продукти.

Общо 182 проби (36 кръвни проби за токсикологични изследвания, 146 биологични проби от гърло, клоака и око за бактериологични изследвания) от общо 49 индивида (основно от млади птици) от различни места в България и Гърция, бяха събрани от Българско дружество за защита на птиците, Гръцкото орнитологично дружество и WWF Гърция през 2012-2013 година и изпратени за анализ през 2014 г.

По отношение на изследването за потенциални заболявания, бяха направени анализи за наличието на дълъг списък от патогени (Salmonella spp., Campylobacter spp., Esherichia coli 0157, Chlamidia spp., микоплазма, аденовирус, цирковирус, Нюкясълска болест, Западнонилска треска и Bordetella), за които е известно, че могат да заразят хищни птици, включително и египетския лешояд. За анализите бяха използвани микробиологични методи и PCR. Резултатите показаха, че изследваните патогени не са опасни за изследваните индивиди. В някои проби бяха открити само ниски концентрации на вирусите, причиняващи Нюкясълска болест, аденовирус и цирковирус. Това означава, че изследваните индивиди само имат контакт са тези патогени (вероятно често), но не страдат от тези заболявания.

По отношение на токсикологичните изследвания, пробите бяха изследвани за тежки метали (олово и кадмий), 270 различни компоненти на пестициди, 137 антибиотика и 21 други противовъзпалителни ветеринарно-медицински продукта. Всички тези субстанции могат да бъдат намерени в храната на лешоядите (поради различни селскостопански и ветеринарни дейности) и могат да окажат вредно въздействие върху здравословното състояние на египетските лешояди. Резултатите от това изследване бяха изненадващо добри: почти всички проби бяха отрицателни за изследваните компоненти. Единствено малки концентрации на Аспирин (ацетилсалицинова киселина) бяха открити в част от пробите от Гърция.

В заключение, проведените анализи показват, че изследваните млади птици са в добро здравословно състояние по време на изследвания период – незасегнати от патогени или токсични вещества. Въпреки че тези резултати не могат да бъдат екстраполирани върху цялата Балканска популация или за други периоди от време, те подсказват, че вероятно болестите или натоварването на организма с тежки метали (вкл. олово) или други вредни вещества, акумулирани поради различни селскостопански или ветеринарно-медицински дейности не са основна заплаха за вида в България и Гърция.

Целият доклад в PDF може да бъде свален оттук.

Мониторингът на заетите гнездови територии на вида в България показа, че 22 от общо 27 двойки са замътили.  От тях поколение успешно отгледаха 19 двойки (4 в Северна България и 15 в Източните Родопи), като общият брой на малките беше 25. Това е сравнително висок процент успешни двойки египетски лешояди през тази година, като се има предвид, че 3 от двойките са новосформирани (2 в Северна България и 1 в Източни Родопи) и за тях е нормално да не отгледат потомство през първите 1-2 години, поради липса на опит.

По време на мониторинга на египетските лешояди в Гърция, бяха установени 10 заети територии, от които осем бяха обитавани от двойки и две – от единични птици. Шест двойки пристъпиха към инкубация, като четири от тях излюпиха общо пет малки, но само три малки от две двойки в североизточната част на страната успяха да излетят успешно. Eдна от двойките в района на Гръцка Тракия се провали по време на инкубация (мътилото беше от две яйца) и въпреки че в гнездото беше инсталиран фотокапан, не може да бъде определена ясна причина за провала на гнезденето. Друга двойка в района на Метеора също се провали по време на инкубация, като отново причината не можеше да бъде определена. Едно от малките, на около 20-девна възраст, беше изядено от лисица, а друго беше намерено мъртво в гнездото и се надяваме скоро да знаем повече за причината за смъртта му (след като бъдат налични резултатите от токсикологичните изследвания, които в момента се извършват в специализирана лаборатория в Испания).

Как LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ помогна на лешоядите да отгледат успешно потомството си?

Подхранване: Още след завръщането от Африка, по-голямата част от двойките в България и Гърция беше редовно подхранвана с безопасна за здравето им храна. По този начин двойките бяха стимулирани да загнездят и да отгледат потомство, като рискът от смъртни случаи поради отрови се понижава. В зависимост от спецификите на района, плътността на двойките, наличието на конкурентни видове и ресурсите, с които проектът разполага, част от двойките беше подхранвана индивидуално (в близост до гнездото) с малки количества месо (1-3 кг) на всеки 2-3 дни. Друга част от двойките беше подхранвана групово веднъж седмично с по-голямо количество месо на специализирани площадки за подхранване на мършоядни птици. Подхранване на площадки беше използвано и за привличане на скитащи птици, за да могат да останат в района и да сформират двойка – какъвто беше случаят в Природен Парк Русенски Лом, където подхранване се извършваше на 2 площадки едновременно и усилията се увенчаха с успех – през тази година там се сформира двойка, която отгледа потомство (през 2014 г. в района имаше само 1 женска птица).

В България, тази година подхранване беше извършено на 19 двойки (седем в Северна България и 12 в Източните Родопи) благодарение на усилията на 11 местни сътрудници по проекта, като общо бяха извършени над 400 подхранвания и бяха изнесени на лешоядите над 10 тона отпадъчно  месо (предоставено от фермери и кланици).

В Гърция индивидуално подхранване (близо до гнездата) беше извършено при три двойки (две в североизточната част на страната и едно в Метеора). При една двойка тази дейност беше преустановена, защото малкото беше изядено от лисица, а при друга – след като възрастните птици бяха намерени отровени. Три от двойките в района на Националния парк Дадя се облагодетелстват от площадката за подхранване на територията на парка, която функционира вече над 20 години. Една от трите двойки в района на Метеора посещава редовно площадката за подхранване, която беше отворена отново в рамките на проекта.

Охрана на гнезда: Безпокойството по време на мътене или докато има новоизлюпени пиленца в гнездото може да доведе до провал на двойката. Критичен е и периодът около първия полет на малките (края на юли, началото на август), когато поради липса на опит някое от тях може да падне от гнездото, да се нарани или да стане жертва на хищник. Ето защо, всяка година проектът осигурява охрана на гнездата и малките.

В България през месец август, подобно на 2014 г., беше организирана доброволна програма за охрана на гнезда в Източни Родопи където е концентрирана основната част на националната популация на вида. В мероприятието с включиха 12 човека от България и двама доброволци от Литва и Германия, като още няколко човека подпомагаха доброволците, Охранявани ежедневно бяха 13 от общо 15 успешни гнезда (или 18 от 21 малки) в района. В северна България всичките 4 успешни гнезда с общо 4 малки бяха обект на охрана, като дейността беше извършвана от местните хора, които подхранват лешоядите.

В Гърция, всичките четири гнезда в североизточната част на страната бяха охранявани от юни 3-5 дни на седмица. След провала на една от двойките и смъртта на малкото при друга двойка, само две гнезда останаха обект на охрана, която беше извършвана ежедневно (от началото на юли до отлитането на лешоядите към Африка). Дейността беше извършена от доброволци други страни чрез EVS (Европейска Доброволческа Служба) и Гърция. В Метеора, две гнезда бяха надзиравани редовно като част от схемата за подхранване на птиците.

Тази година две малки бяха спасени благодарение на охраната на гнезда – едно в Гърция и едно в България. В началото на август едно малко от североизточна Гърция беше спасено, след като падна от гнездото и не беше способно само да се върне в него.  В началото на септември, единственото малко от Природен парк “Русенски Лом”, Северна България, беше изоставено от родителите и в началото на септември беше взето от гнездото и изпратено в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, в Стара Загора. Всички останали 27 малки от България и Гърция напуснаха гнездата успешно.

Египетските лешояди вече започнаха да напускат Балканите и да се отправят към Африка, където ще прекарат зимата. Младите птици за първи път ще се изправят пред огромното предизвикателство на миграцията. Пожелаваме им сигурен и лек път – дано успеят да оцелеят, и след няколко години да се завърнат по родните места!

В Природозащитния и информационен център на БДЗП „Източни Родопи“ събитието се организира с подкрепата на Община Маджарово и ще започне още от 3 септември с бригада от доброволци за почистване на Природозащитния и информационен център на БДЗП „Източни Родопи“, боядисване на моста на Арда и поставяне на нови информационни табели. В деня на празника (5 септември, събота) от 18 часа на ваканционното селище плаж Арда ще се проведат много игри за деца и викторини с награди, рисуване на графити и презентация, посветена на лешоядите. Ще се излъчи и филмът на Мария Салабашева за престъпленията срещу дивата природа и конкретно за кражбата на яйца на световно застрашени видове в България, сред които и на египетски лешояд. От 21 часа заповядайте на барбекю на брега на реката.

Честването на деня в Маджарово се осъществява и с подкрепата на Фондация “По-диви Родопи”.

И това съвсем не е всичко – от 1-ви до 5-ти септември художниците от „140 идеи“ ще изрисуват стена от жилищна сграда в Маджарово (първият блок от града до кръговото). Темата на графита ще бъде посветена на лешоядите и на тяхната безценна функция в природата. Графитът ще бъде завършен в деня на празника.

Маджарово не случайно е наричан „Градът на лешоядите“. Тук се намира една от двете колонии на белоглавия лешояд в България. Маджарово е едно от най-важните места в страната за опазването на грабливите птици и специално за световно застрашения египетски лешояд.

В Русе събитието се организира с подкрепата на Регионалния исторически музей - Русе и Природен парк „Русенски Лом“ и ще се проведе от 18 часа в Лапидариума на РИМ - Русе и включва игри и викторини за деца с много награди, презентации, посветени на лешоядите и прожекция на филма на Мария Салабашева за престъпленията срещу дивата природа.

В Природен парк Русенски Лом гнезди една от последните двойки египетски лешояди в страната ни. Миналата година тук бе останала само една птица, която за щастие намери партньор и това лято дори отгледа поколение. С тях се върна и надеждата, че този вид все още не е изчезнал от Ломовете. Птиците са обект на редовен мониторинг, подхранване и охрана от страна на LIFE+ проекта на БДЗП „Помощ за египетския лешояд“, съвместно с  Дирекцията на парка.

В Провадия празникът ще се проведе от 12 часа пред сградата на Община Провадия, където официално учениците от СОУ „Димитър Благоев“ и ПГСС „Земя“ ще дадат име на малкото лешоядче от гнездото с камерата. Ще бъде организирана викторина с награди и разходка за наблюдение на птици.

Провадия приютява една от последните двойки египетски лешояди в България, които и това лято дадоха поколение. За четвърта поредна година екип на LIFE+ проекта на БДЗП „Помощ за египетския лешояд“ постави камера в гнездовата ниша на двойката, благодарение на която всеки може на живо да наблюдава как расте малкото на сайта на проекта: www.LifeNeophron.eu

Събитието в Провадия се организира от БДЗП в рамките на LIFE+ проект „Помощ за египетския лешояд“ със съдействието Община Провадия,  СОУ „Димитър Благоев“ и ПГСС „Земя“, Медика 2000 ООД и Ловно сдружение „Провадия“.

Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%.  Основните причини за това са необезопасените електрически мрежи, нелегалната търговия с редки животни, а нередностите при употребата на пестициди и инсектициди в селското стопанство и нарочно поставените отровни примамки са опасни не само за вида, но и за здравето на хората и домашните животни.

Лешоядите са в списъка на най-бързо изчезващите птици на планетата. Ако основните заплахи за тях не бъдат идентифицирани и преодолени бързо и ефективно, лешоядите в Европа и Африка могат да изчезнат в рамките на нашия живот. Това са част от посланията, които Международният ден на лешоядите цели да отправи към хората с цел да привлече вниманието ни към този уникален вид, изпълняващ жизненоважната функция на санитар в природата, който почиства от умрели животни и по този начин предотвратява разпространението на зарази - тема, така актуална последните месеци.

През юли бяха поставени сателитни предаватели на още два египетски лешояда от България – този път възрастни птици.

До 2015 г., в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ с предаватели бяха екипирани общо 20 лешояда (18 млади: 8 в България, 7 в Гърция, 2 в Македония и 1 в Албания; и 2 възрастни лешояда в Гърция). Броят на маркираните млади птици беше достатъчен да се направят анализи на миграцията им, местата за зимуване и причините за смъртност им през първите две години от живота им (повече по темата можете да прочетете в публикацията на Опел и кол. 2015). Въпреки, че маркирания с предавател лешояд Лазарос разкри шокиращи факти относно мащабите на нелегалното използване на отровни примамки в Гърция, броят на маркираните възрастни птици е все още недостатъчен за да бъдат направени по-сериозни емпирични изводи относно използването на гнездовите територии, миграцията и причините за смъртност при възрастните птици. А според наскоро публикуван популационен анализ за съседна Македония, именно тази възрастова група се оказва най-приоритетен за опазване с оглед просъществуването на популацията (Велевски и кол. 2014). Именно поради тази причина, тази година партньорите в проекта  - БДЗП, Гръцкото орнитологично дружество (HOS), WWF Гърция и Кралското орнитологично дружество (RSPB), положиха целенасочени усилия  да бъдат уловени и маркирани с предаватели възрастни египетски лешояди от Балканите.

Улавянето и поставянето на предаватели на възрастни птици обаче съвсем не е бърза и лесна задача. Приготовленията започнаха още тази пролет, със завръщането на лешоядите. Така в Западна Гърция, през април беше уловен първият за тази година възрастен лешояд – Аоос. Оказа се, че птицата гнезди в Албания, но се храни често в района на Коница.

В България, тази пролет беше монтирана клетка на улавяне на лешояди една от площадките за подхранване в Източните Родопи. За съжаление, двукратно клетката беше разрушена от неблагоприятни атмосферни условия. Поради напредването на сезона, през юли в страната гостуваха д-р Майк МакГрейди (от International Avian Research), Джени и Юън Уестън (от RSPB) чуждестранни експерти с опит в ловенето на хищни птици, които да предадат знания и да помогнат на екипа на БДЗП.  Бяха изпробвани различни полеви техники, но безспорно най-ефективен за България се оказа методът с изхвърляне на мрежа (whoosh net). Така през втората половина на юли бяха уловени две възрастни птици, мъжка и женска, които носят звучните имена Борис и Джени. И при двете предавателите вече успешно излъчват сигнал - птиците гнездят в Източни Родопи, продължават да посещават гнездата си и да се грижат за своето потомство. Информацията, която ще съберем чрез Борис и Джени ще на първо време ще помогне да научим повече за използването на гнездовите територии и поведението на птиците, което от своя страна ще помогне за по-ефективното опазване на вида в страната.

С цел намаляване риска от безпокойство, тъй като и трите уловени тази година птици са гнездящи, предвижванията на Аоос, Борис и Джени ще бъдат показани на уебсайта на проекта, след като птиците започнат есенната си миграция.

Това е вторият регистриран случай на отровени египетски лешояди в Метеора за последните 4 години и е засегнал една от последните три оцелели двойки в района. Само този инцидент е причинил изчезването на 1/3 от популацията на вида. За съжаление силуета на египетския лешояд е на прага да изчезне от Метеора, а само в началото на века, тази област се гордееше с най-високата плътност на гнездящи египетски лешояди в Гърция, а вероятно и изобщо на Балканите.

Докато вниманието на целия свят се фокусира върху Гърция поради икономическата и политическата ситуация, никой не е наясно, че в същата страна,  един рядък вид е на път да изчезне. До неотдавна египетските лешояди бяха обичайна гледка в страната, а днес - според проучване, проведено тази година - само 10 двойки са оцелели. Основната причина за този драматичен спад е незаконното, но въпреки това широко разпространено използване на отровни примамки навсякъде в селските райони.
Както се казва "Сърцето не скърби за това, което не вижда окото". Това е съвсем вярно в случая с отровите. Отровни примамки обикновено се поставят в сравнително отдалечени места, където никой не вижда какви са резултатите: ако няма тяло, няма престъпление, а извършителите остават неизвестни. Изчислено е, че само 10% от отровените диви животни биват открити. Това означава, че мащабите на проблема винаги се подценявани, поради което остава извън приоритетите на властите като въпрос от второстепенно значение. Но дали това е вярно? Благодарение на работата осъществявана от HOS и WWF в рамките на проектът на LIFE +  "Помощ за египетския лешояд", но също така и на други неправителствени организации и други проекти, много данни и доказателства бяха събрани през последните години, които доказват, че отровните примамки и тяхното въздействие върху дивата природа, не са толкова тривиален въпрос и не могат да бъдат пренебрегнати, с надеждата, че просто ще "отминат".  Неопровержим факт е, че тази практика е незаконна, това е престъпление и трябва да се разглежда като такова от обществото и властите.

Само за четири години Гърция е загубила 5 египетски лешояда, поради отровни примамки. Един емблематичен вид изчезва точно пред очите ни, така че е крайно време както за обществото така и за властите да започнат да действат. Централната администрация трябва да делегира права и задължения на съответните регионални и местни власти, като например Горските служби и общините, като им предостави необходимите ресурси за борба с тази незаконна практика и за прилагане на закона, осъществяване на подходящо наблюдение и мониторинг, създаване на протоколи за действие и провеждане на разследвания за залавяне и наказване на отговорните лица. Обществото от своя страна също трябва да се събуди и да се изправи пред своите отговорности; много често хората в селата знаят кой точно е заложил отровата, но може би от страх или просто защото никой не обича да бъде лично ангажиран, нарушителят остава ненакзан и необезпокоявано продължава да извършва незаконната си дейност.

Междувременно времето изтича за нашите египетски лешояди ...

Може да намерите декларацията от участниците в семинара тук, списъка с участници тук, презентациите тук, както и снимки от събитието тук.

Може да следите всички египетски лешояди с поставени сателитни предаватели тук.

Може да наблюдавате на живо гнездото и семейството египетски лешояди на главната страница на сайта на проекта „Помощ за египетския лешояд“: www.LifeNeophron.eu

Знаете ли, че при първата си миграция младите египетски лешояди изминават средно по 5275 км, летят в продължение на 35 дни със средна скорост 172 км на ден, като при определени метеорологични условия могат да развият над 80 км/ч и да прелетят над 500 км за един ден? Ето такива интересни факти разкриват сателитните предаватели, поставени на 19 млади египетски лешояди от България, Гърция, Македония и Албания между 2010 и 2014 г., за да се оцени преживяемостта им и да се определят важните места за миграция и зимуване.

За жалост се оказва, че по време на първата си миграция младите лешояди от Балканите имат много висока смъртност - 25%. Съществена част от птиците загиват поради лоша навигация, опитвайки се да стигнат до Африка, пресичайки Средиземно море. Това са основно птици, произхождащи от западната част на Балканския полуостров – Гърция, Македония и Албания, като само 1 от 10 млади лешояди успя да премине успешно естествената бариера от 250 км открити води между о. Крит и Северна Африка (вероятно поради по-силен попътен вятър). Предполагаме, че в намаляваща популация с малко възрастни птици, все по-голяма част млади птици мигрира без да бъде водена от свои по-опитни „събратя“ по сигурен път на миграция, което води до висока смъртност. За сметка на това, всички маркирани млади птици, мигриращи по суша (през Турция и Близкия Изток) успяват да достигнат успешно до зимните си квартири на Черния континент.

Младите египетски лешояди, които оцеляват по време на пътуването, зимуват в просторен район на територията на Сахел и Източна Африка, където имат голям диапазон на придвижване (територията, на която зимува всеки отделен индивид варира между 5000 и 90 000 кв. км), но основно се придържат към средна надморска височина в савани, обработваеми земи и пустини.

Въпреки че са преодолели много заплахи по пътя до Африка, младите египетски лешояди не са в безопасност по местата за зимуване. Две птици бяха застреляни в Африка, което показва, колко голямо предизвикателство е всъщност ефективното опазване на вида. Опасностите за египетските лешояди по пътя им на миграция са много и както предвид широкото разпространение на вида, така и заплахите за него, прилагането на успешни природозащитни дейности в Африка изисква дългосрочни инвестиции. В близък план препоръчваме усилията за опазването на вида да бъдат насочени към местата за тесен фронт на миграция в Турция и Близкия Изток, и известните места на струпване в ареала за зимуване в Африка.

Ето такива и други интересни факти можете да научите от новата научна статия, разработена в рамките на LIFE+ проекта "Помощ за египетския лешояд" и публикувана в орнитологичното списание Ibis. Статията в PDF можете да изтеглите оттук.