Резюме: Мониторингът на хищните птици по протежение на миграционните коридори може да се използва за оценка на промени в числеността на популацията. Балканската популация на световно застрашения египетски лешояд намалява бързо, но все още няма данни за тенденцията на значително по-голямата популация на вида в съседна Турция. През септември 2013 г., изследвахме 13 места около залива на Искендерун в южна Турция, за да идентифицираме подходящи точки за наблюдение във връзка с бъдеща дългосрочна мониторингова програма. Установихме, че хълмовете северно от залива са по-добро място за наблюдение в сравнение с точките за наблюдение при Белен пас, югоизточно от залива. Дългосрочен мониторинг на хищните птици може да де проведе на три точки за наблюдение северно от залива на Искендерун, близо до селищата Саримази и Селимие. При наличие на 2-3 наблюдатели през периода  от средата на Август до средата на Октомври, тези точки за наблюдение ще позволят мониторинг на повечето египетски лешояди мигриращи по източния бряг на Средиземно море. Над 13-те точки бяха установени да мигрират общо 552 египетски лешояда с пик на прелета между 10-ти и 24-ти септември. В допълнение, от същите места регистрирахме >50 000 индивида от 24 вида хищни птици, като малкият креслив орел, осоядът, и орелът змияр бяха наблюдавани най-често.

Резюме: Световно застрашеният египетски лешояд  Neophron percnopterus формира струпвания за нощуване в районите където зимува и където има изобилие на храна, но на тези места наличието дори на една заплаха за вида може да доведе до значителен спад в популацията. Това налага повече изследвания по местата за зимуване на вида, за да могат заплахите да бъдат идентифицирани навреме и природозащитните дейности да бъдат адекватно адресирани. Ние изследвахме числеността не птиците, начина на използване на субстратите за нощуване и съответните местообитанията при зимуващите египетски лешояди в Етиопия. Лешоядите бяха преброявани по метода на пътните трансекти през 2009 г., 2010 г. и 2013 г. в протежение на около 600 км от пътната мрежа в района на Афар. Над 1000 индивида са регистрирани всяка година от изследването и местата с най-висока численост на вида бяха идентифицирани. Близо половината от птиците бях възрастни и повечето от птиците нощуваха на безопасен тип стълбове. Повечето египетски лешояди бяха установени под 500 м надм. в. в полупустинни райони, савани и тревни съобщества, и тяхното обилие се влияеше отрицателно от наличието на храстовата растителност (буш). Разпространението на нощуващите птици не беше свързано с разстоянието до човешки селища. С цел да се избегнат катастрофални последствия върху популацията на египетския лешояд, силно препоръчваме местата с най-висока численост на струпванията на нощуващи индивиди да бъдат включени в мрежата от Орнитологично Важни Места, използването на отрови да бъде забранено, и опасните електроразпределителни стълбове да бъдат изолирани или подменени с безопасен тип.

Резюме: При много видове мигриращи на далечни разстояния популациите намаляват и все повече факти доказват, че причината за това може да са фактори, въздействащи извън гнездовия сезон. Измежду четирите вида лешояди, гнездящи в Западна Палеарктика, видът с най-бърз спад на популацията - египетският лешояд (Neophron percnopterus), е далечен мигрант, зимуващ в Африка. Все пак, пътят на миграция и местата за зимуване са известни само за някои популации на вида, и без познание за това къде птиците загиват, ефективно опазване на вида не е възможно. Общо 19 млади египетски лешояди от намаляващата популация на Балканите бяха проследени със сателитни предаватели между 2010 и 2014 г., за да се оцени преживяемостта им и да се определят важните места за миграция и зимуване. Смъртността през първата есенна миграция е висока (средната месечна вероятност за преживяване е 0.75), като тя беше свързана основно с лоша навигация на птиците. Всички птици от западната част на Балканите и три птици от централната и източната част на полуострова се опитаха да пресекат Средиземно море по пътя си на юг, но само 1 от 10 птици оцеля по този път, вероятно поради по-силен попътен вятър. Всички 8 птици, избрали да мигрират по суша през Турция и Средния Изток успях да завършат успешно своята първа есенна миграция. От общо 14 биометрични фактори и фактори на средата, които бяха анализирани във връзка с това дали лешоядите успяват да мигрират успешно или не по време на своята първа миграция, произходът на птиците беше най-значимият фактор. Предполагаме, че в намаляваща популация с малко възрастни птици, все по-голяма част млади птици мигрира без да бъде водена от опитни индивиди от същия вид, което от своя страна води до висока смъртност поради недобра навигация. Младите египетски лешояди зимуват в просторен район на територията на Сахел и Източна Африка, където имат голям диапазон на придвижване, но основно се придържат към средна надморска височина в савани, обработваеми земи и пустини. Две птици бяха застреляни в Африка, където няколко съществени заплахи за вида съществуват на континентално ниво. Предвид широкото разпространение на египетските лешояди и заплахите за тях, прилагането на успешни природозащитни дейности в Африка е предизвикателство и изисква дългосрочни инвестиции. В близък план, усилията за опазването на вида трябва да са насочени към местата за тесен фронт на миграция в Турция и Средния Изток, и известните места на струпване в ареала за зимуване.

Резюме: Една от сериозните заплахи за лешоядите в Европа са санитарните рестрикции за изнасяне на открито на трупове на домашни животни. Последвалото намаляване на наличната храна се свързва с промени в поведението и демографията на лешоядите, но все още не е напълно ясно до каква степен отрицателните тенденции в популациите на лешоядите се дължат на промени в хранителната база. Египетският лешояд Neophron percnopterus е най-дребният и най-застрашеният сред Европейските видове лешояди, с богата и разнообразна хранителна база. В Източна Европа, популацията на вида намалява много по-бързо от други части на ареала, но има сравнително малко информация за състава на хранителния й спектър, и връзките между храната и демографските параметри на популацията, които да дадат насоки за бъдещи природозащитни мерки. В настоящата научна разработка изследвахме дали намаляването на популацията на египетския лешояд в България и Гърция е свързано с промени в храната на вида, чрез мониторинг на гнездовия успех и анализ на хранителни остатъци от 143 гнезда на египетски лешояди през периода 2006-2013 г. Не беше установена връзка между състава или разнообразието на храната и гнездовия успех, но беше открита зависимост между заемането на гнездови територии и разнообразието на храната. Честотата на заемане на територии намалява с твърде разнообразна или твърде еднородна диета, както и при наличие на висок процент диви животни или на нисък процент на домашни животни в храната. Не беше установена разлика в разнообразието на храната на вида в България след присъединяването на страната към ЕС. В заключение, намален гнездови успех в резултат от ограничения в храната на вида е малко вероятно да бъде сериозна заплаха за вида на Балканите. Връзката между разнообразието на храната и заемането на територии навежда на мисълта, че възрастни птици с твърде тесен или твърде широк хранителен спектър са потенциално по-уязвими от инциденти с отрови. В тази светлина е нужна повече информация за въздействието на наличната храна върху преживяемостта на младите и възрастни птици, която да информира и подобри прилагането на бъдещи природозащитни дейности.

Abstract: Assessing the effectiveness of conservationmeasures to reverse population declines is essential to evaluatemanagement strategies.Management solutions such as direct protection or supplementary feeding typically aim at reducing mortality or increasing productivity, but demonstrating such demographic consequences of adopted management is often difficult. Here we assess the effectiveness of large-scale management actions aimed at the conservation of an endangered vulture on the Balkan Peninsula by extending a novel analysis to estimate seasonal adult survival from observations of unmarked individuals.Wemonitored Egyptian Vulture Neophron percnopterus breeding success and territory occupancy over 11 years in three countries during which both nest guarding and supplementary feeding were carried out. We found little evidence that nest guarding and supplementary feeding increased breeding propensity (mean = 0.88 ± 0.32 standard deviation, n = 463), breeding success (0.82 ± 0.39), or the number of fledglings raised by successful pairs (1.3±0.74).We estimated adult survival during the 23-week breeding season (mean=0.936, 95% credible interval 0.889–0.968) and found no significant increase due tomanagement. In the last 13 years 43 dead adult birds have been found during the breeding season, and 77% of confirmed mortalities were due to poisoning. Overall, the current management measures may have so far failed to halt ongoing population declines because the beneficial effects are insufficient to offset the loss of adult birds for example due to poisoning. We suggest that additional measures to slow the decline of Egyptian Vultures in the Balkans are required. In the short term, we urge governments to enforce anti-poison regulations that already exist. In the medium term, alternative approaches need to be developed that reduce the use of poisons and the associated accidental mortality of vultures and other wildlife species.

KATZENBERGER, J., TABUR, E., ŞEN, B., İSFENDİYAROĞLU, S., ERKOL, I., & OPPEL, S. (2017). Липса на краткосрочен ефект от затварянето на сметища върху репродуктивните параметри на египетския лешояд в Турция. Bird Conservation International,1-12. doi:10.1017/S0959270917000326
[PDF]

Резюме: Промените в наличието на храна, които водят до нисък гнездови успех или до по-малки шансове за оцеляване, са важни фактори за широко разпространения спад в популациите на лешоядите. Постоянните площадки за подхранване, като „ресторантите за лешояди“ или сметищата, могат да оказват както положителни, така и отрицателни въздействия върху размножаването на птиците.

Научната публикация „Липса на краткосрочен ефект от затварянето на сметища върху репродуктивните параметри на египетския лешояд в Турция“, публикуван наскоро в  Bird Conservation International изследва последствията от затварянето на огромно сметище върху гнездовия успех на популацията на застрашения египетски лешояд в Централна Турция. Целта е да се разбере, дали затварянето на сметището оказва влияние върху популацията.

Eкип на Doğa Derneği / BirdLife Turkey и RSPB наблюдават изследваната територия 5 години - от 2011 до 2016 г.,  с цел да разберат, дали затварянето на сметището в началото на 2015 съвпада с промени в гнездовия успех, като са отчетени фактори на средата като метеорологична обстановка и наличие на други предвидими източници на храна. Установен е среден гнездови успех от 0.64 преди и 0.71 след затварянето на сметището,  0.78 малки на гнездова територия преди затварянето на сметището и 0.82 след затварянето или 1.17 малки на успешна двойка преди и 1.26 след затварянето на сметището.

След отчитането на други променливи става ясно, че затварянето на сметището не оказва значителен ефект върху репродуктивните параметри, като популацията на египетския лешояд в Централна Турция може да има достатъчно други алтернативни източници на храна. Затова затварянето на сметището не е довело до осезаеми положителни или отрицателни ефекти.

Статията препоръчва поддържането на  малки традиционни животновъдни ферми, които осигуряват непредсказуеми в пространството и времето източници на храна за лешоядите (трупове и остатъци от животни), които се оказват най-благоприятни и близки до естествените в природата.

Buechley, E.R., Oppel, S., Beatty, W.S., Nikolov, S.C., Dobrev, V., Arkumarev, V., Saravia, V., Bougain, C., Bounas, A., Kret, E., Skartsi, T., Aktay, L., Aghababyan, K., Frehner, E. & Şekercioğlu, Ç.H. 2018. Идентифициране на критични места с тесен фронт на миграция и „горещи точки“ на световно застрашения египетски лешояд през три континента. Journal of Avian Biology, 49(7): 1-13 [PDF]

Резюме:

Египетският лешояд изминава близо 12,000 км по време на своята миграция от гнездовите територии до зимните си квартири и обратно, като прелита около 360 км за ден. Той е един от десетките други видове, които използват миграционния път около Червено море. Това е вторият по големина път на миграция в света след този, който свързва Северна и Южна Америка, но той крие много опасности за птиците. Основните сред тях са свързани с директно преследване, сблъсък с енергийна инфраструктура, загуба на местообитания и промените в климата. Такива резултати разкрива наскоро публикуваната статия „Идентифициране на критични места с тесен фронт на миграция и „горещи точки“ на световно застрашения египетски лешояд през три континента“ от международен научен екип, оглавяван от Еван Бучли от Универсисета в Юта в орнитологичното списание  Journal of Avian Biology. Ключови данни за анализите са предоставени и от LIFE+ проектите „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152) и „Нова надежда за египетския лешояд“ (LIFE16 NAT/BG/000874).

Основно предизвикателство за ефективното опазване на египетския лешояд е идентифицирането на зони на миграция с голяма концентрация на вида, тъй като наличието на заплахи в тези географски ограничени райони може да застраши оцеляването му. Технологиите за дистанционно проследяване (поставянето на сателитни предаватели върху птиците) улеснява идентифицирането на тези зони.

Статията проследява 45 египетски лешояда и техните над 75 пълни миграции, по време на които преминават през три континента по протежението на Червено море. 45-те птици са снабдени със сателитни предаватели между 2010 и 2016 г. и са от Балканите (България, Гърция, Македония и Албания), от Близкия Изток (Турция и Армения) и от Африка (Етиопия и Джибути). Идентифицирани са най-важните места с тесен фронт на миграция и „горещите“ точки на струпвания на вида. Те са разположени основно на югоизточното крайбрежие на Червено море и проливите Баб-ел Мандеб (Саудитска Арабия, Йемен, Джибути), зоната на Суецкия канал (Египет) и залива Искендрун (Южна Турция).

Никой от районите с тесен фронт на миграция не е защитен, като по-малко от 13% от местата с „горещи точки“ са под законова защита. Това е знак за много тревожен пропуск в мрежата от защитени територии за мигриращите птици по протежението на миграционния път на Червено море. Редуцирането на заплахите в местата с висока миграционна концентрация на вида е ефикасен метод за защита на популацията на египетския лешояд, както и на други 35 мигриращи вида, които използват същия миграционен път. Статията представя ясни насоки за природозащитните мерки които да бъдат предприети. Новият LIFE проект „Нова надежда за египетския лешояд“ ще има предвид тези изводи от статията при реализирането на дейностите за опазване на балканската популация на египетския лешояд в местата с тесен фронт на миграция.

Kret, E., Rabeil, T., Muhammad, S.I., Shiiwua, M., Hall, P., Arkumarev, V., Dobrev, V. & Nikolov, S.C. 2018. Първи документиран случай на убит египетски лешояд (Neophron percnopterus) заради „магически“ ритуали в Западна Африка Vie et Milieu - Life and Environment, 68 (1): 45-50. [PDF]

Резюме:

Пасхалис бе маркиран със сателитен предавател от екип на WWF-Гърция в рамките на LIFE проекта „Помощ за египетския лешояд“. През есента Пасхалис излита успешно към Африка и се заселва в Южната част на Нигер. След като предавателят отчита смърт на птицата се извършват две разследвания в Нигер и Нигерия, за да стане ясно какво се е случило с младия лешояд. Разследванията, предприети от партньорите на LIFE проекта с подкрепата на Фонда за опазване на Сахара  (SCF) в Нигер и Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI) в Нигерия, разкриха, че Пасхалис е убит от традиционен ловец на лешояди, който редовно идва от Нигерия. Целта е птицата да бъде продадена на богати клиенти в Нигерия за традиционни „магически” церемонии. В Нигерия на лешоядите се гледа като на източник на печалба, въпреки че са защитени от закона. Черният пазар там е широко разпространен. Докато отношението на местните общности към лешоядите в Нигер е негативно – той е считан се мръсна и грозна птица. Съществува и „морален закон”, според който правенето на магия на друг човек се счита за престъпление. Затова птиците не се използват в страната, но се изнасят за Нигерия, където има голямо търсене за вуду цели. Провеждането на по-задълбочени разследвания на нелегалния трафик в Нигерия, съчетано с кампании за повишаване на осведомеността са първите стъпки за разрешаването на този така дълбоко вкоренен на културно ниво проблем.

K. Ntemiri & V. Saravia & C. Angelidis & K. Baxevani & M. Probonas & E. Kret & Y. Mertzanis & Y. Iliopoulos & L. Georgiadis & D. Skartsi & D. Vavylis & A. Manolopoulos & P. Michalopoulou & S. M. Xirouchakis. Animal mortality and illegal poison bait use in Greece. Environmental Monitoring and Assessment (2018) 190: 488 [PDF]

Резюме:

Тази статия анализира данните от 1015 инцидента, свързани с отравяния, които са се случили в гръцката провинция от 2000 г. до 2016 г. и са довели до смъртта на 3 248 животни. Целта на изследването е да даде отговор на различни въпроси, свързани с тази незаконна практика – защо се практикува, кои са извършителите, какви вещества се използват и др., както и да предложи решения на този проблем. 33,5% от жертвите на дивата природа са мършоядни птици - факт, който доказва, че отровните примамки са отговорни за бързия спад, които тези видове са претърпели през последните години. Почти 40% от всички отровени животни  са кучета, предимно овчарски и ловни, което показва, че отровните примамки оказват отрицателно влияние не само върху дивата природа и биоразнообразието, но и върху икономическата активност на селските райони. По отношение на мотивите зад използването на отровни примамки, въпреки че в повечето случаи мотивът не е бил известен (58,7%), най-честата причина (56,1%)  е спор между ползвателите на земя. Едва 15,4% от случаите са насочени към големи хищници поради загуба на добитък (заплаха от вълци или кошери, унищожени от мечки).  Проучването разкрива широко разпространеното действие на черен пазар на незаконни пестициди в Гърция, като най-разпространените активни вещества, открити в отровни примамки, с изключение на Метомил, са Карбофуран и Ендосулфан. Едно забележително заключение е, че само 26.6% от отравянията се съобщават на компетентните органи. Това може да означава, от една страна, че незаконното използване на отровни примамки не се счита за престъпление от страна на местните общности - които изглежда показват огромна толерантност към този вид инциденти, и от друга страна - евентуална липса на доверие в органите на прокуратурата.

Аркумарев, В., Добрев, В., Стойчев, С., Добрев, Д., Демерджиев, Д. & Николов, С.2018. Гнездови показатели и тенденция в популацията на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България: насоки за опазване на вида. Ornis Fennica, 95: под печат. [PDF]

Резюме: Гнездовите показатели са едни от  основните компоненти при проследяване на демографията при  птиците. Анализирането им е от ключово значение за идентифициране на факторите, оказващи влияние на тенденцията в популаците им. Дългосрочният мониторинг на популацията на египетския лешояд  (от 2005 до 2016 г.) в България показва едни от най-високите гнездови параметри на вида в Европа, основани на висок гнездови успех (1.11 ± 0.13 малки на гнездяща двойка), продуктивност (0.88 ± 0.1  малки на заета територия) и размножителен успех (1.2 ± 0.1 малки на успешна двойка).  Гнездовите параметри са по-високи дори от тези на места в Европа, в които видът се увеличава. Въпреки това през последните 14 години популацията на вида в България е намаляла с 51,7%. Причината за това обаче се крие не в гнездовите параметри, а основно в смъртността на възрастните и младите индивиди. Анализът на характеристиките на отделните гнездови територии във връзка с гнездовия успех показва, че тези от тях,  които имат висока степен за заетост, поддържат най-продуктивните индивиди и продуцират основната част от малките в популацията. Статията препоръчва разнообразни мерки и индивидуален подход на ниво гнездови територии за опазване на египетския лешояд в страната.