Да живееш под погледа на „белия баща“

17.09.2012

• Начало
• Новини
• Да живееш под погледа на „белия баща“

Пътувахме в Гърция, през Родопите, под сянката на Метеора, край дъбовите гори, сред последните овчари, кучета и стада.
Тръгнахме по следите на египетския лешояд или  "акбаба", както го наричат местните хора. Те са част от пейзажа, но живеят и в спомените на тукшните жители.
Пътуването ни доведе в селища, забравени от бога. Стари, двуетажни каменни къщи, изоставени, удостоверяващи, че някога, когато превозът се е извършвал с помощта на животни, а най-близкият град е бил на седем часа път, тези села са били живи и са осигурявали на жителите си социалнен и икономически живот. Днес обаче, във всяко селище са останали само по две-три семейства, които продължават  традиционните практики за използване на земята, в хармония с природата.
Винаги готови да споделят с нас истории от ежедневието си, те ни разказаха за срещите си с дивите си съседи като вълка и дивата свиня и загубите, възприемани  като неразделна част от живота им. Те разговаряха с нас, за усилията си да се адаптират към трудностите на нашето време, където има минимална обществена подкрепа, намаляващите субсидии, увеличаването на разходите и намаляването на приходите, липсата на инфраструктура и на по-млади хора, които да поемат пашата на животните и работата на полето. 
Друга тема на нашите разговори бяха „акбуба“ и „картала“.  Тези видове са неразделна част от тяхната среда. Лешоядите съпътстват хората в ежедневневието им и са пряко зависими от тях. Те присъстват по време на работата им, помагат им в намирането на загубени животни или за няколко часа премахват умрелите животни, като намаляват риска от разнасяне на зарази.
Определено броят на лешоядите намалява. Но тъй като пазителите на традицията, хората, които ценят тези видове, повече от всеки друг и заедно с тях, остават в планините, ние ще имаме по-добри шансове за успех в тяхната защита. Подкрепата на местните общности в усилията ни за нас е от огромно значение!

Назад