Хабитатен модел на египетския лешояд в България и Гърция

15.08.2016

Начало
Новини
Хабитатен модел на египетския лешояд в България и Гърция

Техническият доклад „Местообитания на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2003-2014)“, разработен в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, разглежда връзката между гнездовия успех и заемането на територии от една страна, и различни фактори на местообитанието – от друга.

За целите на анализа са използвани данни от общо 87 гнездови територии и 376 опита за размножаване на двойки египетски лешояди между 2003-2014 г. Честотата на заемане на територии е 69%, а средният гнездови успех – 0.8 малки на заета територия. Връзката на тези демографски параметри с общо 48 променливи на средата е анализирана чрез статистическия похват за моделиране Random Forest. Заетостта на териториите и успехът при размножаване са повлияни от широк набор от променливи на околната среда, всяка от които има слаб индивидуален ефект. Като цяло, заетостта на териториите зависи в най-висока степен от наличието на храна, географските характеристики на района и възможности за гнездене, докато успехът при размножаване зависи най-много от броя на близките села, топографията и възможностите за гнездене.

Отделно, в няколко радиуса (1 км, 5 км и 30 км) са изследвани физическите характеристики на 110 гнезда в 84 територии на египетски лешояди в България и Гърция, като са използвани ГИС инструменти, за да се опишат характеристиките на ландшафта и състава на териториите. 74% от гнездата на египетските лешояди са разположени в дълбоки ниши и 26% - върху скални площадки, като повечето от гнездата са разположени до 10 м височина. Средната височина на скалите, обитавани от вида, е 32.05 м и може да варира между 6 и 340 м със средна дължина от 371.09 м. Земното покритие около гнездата на египетския лешояд в България и Гърция се състои от различни местообитания, като в най-голяма степен това са гори, обработваеми земи и пасища.

В заключение, бъдещата стратегия за опазването на вида на Балканите следва да обхваща широк спектър от фактори на средата с цел възстановяване на традиционното земеделие и животновъдство, които да имат благоприятно влияние както върху популацията на египетския лешояд, така и върху биоразнообразието като цяло.

Пълният доклад „Местообитания на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2003-2014)“ може да намерите тук.