Постижения и резултати от работата на екипите с кучета за борба с отровите
21.01.2016Готов е годишният доклад: „Откриване на отровни примамки със специално обучени екипи с кучета в Тракия и Централна Гърция“. Oтровните примамки са една от основните заплахи и причини за смъртност за египетския лешояд на Балканите. Именно заради това в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ през март 2014 г. в Централна Гърция и Тракия бяха сформирани два екипа с кучета за борба с отровите.
Тяхната цел е контрол и своевременно отстраняване на отровни примамки и отровени животни от природата, за да бъде предотвратено последващо отравяне на други животни. Екипите с кучета патрулират в райони, обитавани от египетски, белоглав и черен лешояд. Приоритетни са териториите, в които често са ставали подобни инциденти и тези, за които горските служби, служители в природни паркове или обикновени хора сигнализират за наблюдения на отрови или мъртви животни.
През 2014 г. са извършени 53 проверки в Централна Гърция и 35 - в Тракия, за период от 78 дни. За 19 проверки са открити и идентифицирани като отровени 26 мъртви животни. Най-често срещаните намерени мъртви животни са кучета (овчарски или ловджийски) – 21 (80% от общите констатации), следвани от лисицата – с 4 смъртни случая (15% от общите констатации). В някои случаи бяха установени и отровни примамки, като най-често те се състояха от парче месо, съдържащо отрова.
Основните цели за използването им са намаляването на числеността на вълците, лисиците, бездомните кучета, както и при лични конфликти между ловци или пастири. Токсикологичните анализи разкриха наличието на три активни вещества - пестициди: ендосулфан, карбофуран (и двете са забранени в Гърция) и метомил.
Екипите с кучета за борба се доказаха като новаторски и ефективен превантивен метод, който показа и степента на незаконно използване на отровни примамки в Гърция. Отровни примамки са основната заплаха за много различни видове животни (диви и домашни), като много от тях са защитени (всички видове лешояди, скален орел, кафява мечка и вълк). Сред тях египетският лешояд е най-уязвим, тъй като търси храната си в полугориста и в земеделска земя, където използването на отровни примамки е по-често. Числеността на вида е дотолкова намаляла, че всеки един загинал от отровите индивид се отразява пагубно за оцеляването на цялата популация.
Може да намерите пълния доклад тук.


















