Чудото на миграцията

25.10.2013

Септември е месецът за миграция на египетските лешояди и Турция е мястото на наблюдението им.
Ето какво разказа Петър Янков, който беше част от международния екип от RSPB, Doğa Derneği (партньорът на БърдЛайф в Турция) и БДЗП:

„…трябваше да намерим наблюдателна точка в северната част на Искендерунския залив, от която в бъдеще да се провежда ежегоден мониторинг и да се проследяват промените в популацията на египетския лешояд, обитаваща Балканите и Западна Турция. Тук, до най-източната точка на Средиземно море, снабдените със сателитни предаватели птици в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд”вече бяха очертали не само „чудото”, наречено миграционен коридор, но и характерното му стеснение, известно със звучното име „място с тесен фронт на миграция”.

Още първият ден потоците прелитащи хищни повлякоха след себе сипотоци от въпроси в главите ни. Защо тук, до Искендерунския залив, миграцията на грабливите е толкова различна от тази до Бургаския и до българското крайбрежие? Не само по състава и броя на видовете, който очаквахме да е различен, но и по начина, по който летяха птиците. Тук те не избягваха морето – нещо много характерно за миграцията на грабливите по нашите места.

Разбира се, и тук силният следобеден вятър ги отнасяше навътре към сушата, и тук имаше предпочитани „пътеки” в небето, и тук когато нямаше облаци, птиците летяха толкова високо, че дори в тръбата изглеждаха като неопределяеми точки. Тук се простихме с мита, че планините са препятствие за реещите се мигранти. Високата почти колкото Стара планина планинска верига Давур не спираше, а по-скоро служеше за „асансьор” на осояди, орли, ястреби, египетски лешояди и други мигранти с напечените си и обърнати на всички страни склонове. За пореден път бе разбит и мита, че по обяд миграцията намалява или престава. Нищо подобно – просто птиците летят толкова високо (вероятно на повече от 1,5-2 км), че просто е невъзможно да се видят, ако над тях няма издайническия бял фон на облаците.

Макар и само за малко повече от месец, отново се убедихме, че има места с много стабилни прелетни коридори, места, където птиците по-често летят много ниско. Специфичните за района обширни райони, покрити само с черни вулканични камъни бяха видимо привлекателни места за реене и набиране височина. Често мигрантите буквално бяха изстрелвани нагоре с метри в секунда! Въобще, докоснахме се до една много необичайна и много интересна миграция. С ловни соколи и червеноноги ветрушки, царски, големи кресливи, ястребови и степни орли, степни блатари и червени кани...“

„ …към точката-фаворит добавихме два други близки пункта, които „поемат” част от потоците при по-различни метеорологични условия. Набелязахме периода за наблюдение, броя необходими хора, направихме сметки колко ще струва годишно мониторинга. Всичко това стана след средно тридневно „опипване” на 13 различни точки, с оценка на прелета на всяка от тях (с помощта на специалната база данни, вкарването на данните в която която всяка вечер вгорчаваше живота ни...). Установени бяха 26 вида мигриращи грабливи птици с 62 243 индивида, сред които 552 египетски лешояда. При това, само между 29 август и 26 септември, в рамките на 383 часа наблюдение. Без да сме вземали предвид прелитащите щъркели и пеликани, без да сме обхванали пиковете на едни от най-многобройните мигранти – осояда и малкия креслив орел, просто целта ни беше съвсем друга. Особено впечатляващи бяха количествата на мигриращите късопръсти ястреби (15 701), орли змияри (6 257), малки орли (1028). И накрая, запълнихме още едно бяло петно, разкриващо, че
    миграцията до най-северната част на Искендерунския залив
е на много тесен фронт и мястото е изключително подходящо не само за точка за мониторинг на египетския лешояд, но и за нов пункт от неизбежната бъдеща „верига” наблюдателни точки за глобално следене на миграцията. В контекста на тази „верига” особено важни ще се окажат всички такива точки, които са на приблизително еднаква географска ширина и така ще позволят да се обхванат най-пълно миграционните потоци. Няколко такива „вериги”, разположени от север на юг, наред с все повечето сателитни птици, ще опишат много по-добре прелетните пътища и ще покажат много по-ясно картината на чудото миграция. И най-важното – ще позволят да се съди за промените в популациите на много застрашени видове грабливи птици в тази част на света – нещо, което с всеки изминат ден ще става все по-наложително.“

Петър Янков

Назад
Къде е В14?

Къде е В14?

Гнездовият успех на популацията на египетския лешояд в България – един от най-високите в Европа

Гнездовият успех на популацията на египетския лешояд в България – един от най-високите в Европа