Египетските лешояди с предаватели – шпиони или жертви

• Начало
• Новини
• Египетските лешояди с предаватели – шпиони или жертви

Судан е едно от основните места за зимуване на египетските лешояди от Балканите и идентифицирането на заплахи в региона е изключително важно за опазването на популацията.

В рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ и UNEP проекта „Изграждане на капацитет за опазване на мигриращите Египетски лешояди от западна Палеарктика по местата им за зимуване в Етиопия, Судан и Чад", Суданското дружество за дивата природа (SWS) извърши проучване на зимните квартири на египетски лешояди от балканската популация в регионите Северен Кордофан и съседния Източен Дарфур, в Судан. По време на изследването беше събрана информация за типовете местообитания, земеползването, броят на домашните животни (хранителна база за вида) и потенциалните заплахи.

Шокиращ резултат от проучването е, че птици, маркирани със сателитни предаватели биват убивани заради устройствата, които носят. В Дарфур няма контрол върху притежанието на огнестрелни оръжия и почти всеки мъж има автомат. Местните хора стрелят целенасочено по „по-съмнителните” птици и предават устройствата за инспекция до специалните службите. По информация на SWS са намерени два застреляни  египетски лешояда, като и двете птици са с пръстени, а едната носи и предавател (по данни на колеги от Израел, птицата с предавател е била развъдена изкуствено от тях през 2009 г. – за съжаление намерила смъртта си по този нелеп начин).
 
Случаите, в които птици, маркирани с предаватели са убивани преднамерено  не са изолирани. През 2010 г. в Чад по такъв начин беше убит първият маркиран от БДЗП с предавател египетски лешояд Спартак. Съществува информация и за убити белоглави лешояди и щъркели в Судан, както и индивид от световно застрашения голям креслив орел, убит на Балканите, в Черна Гора, пак поради същата причина!

Телеметрията дава огромни възможности за изследване на все още незнайни аспекти от екологията на птиците и използването на това знание в опазването но видовете. Все пак, явно всяка монета има и обратна страна и с поставянето на предавател, в определени случаи се поставя и риск върху птицата. Прилагането на този метод за проследяване в страни като Судан трябва да бъде резултат от добро обмисляне и компромиси, които не излагат на излишен риск птиците, особено що се отнася до световно застрашени видове, какъвто е египетският лешояд.

Дискутираният „горещ” въпрос ясно доказва нуждата от работа на местно ниво със съответните органи и служби в Судан.