Храната на египетския лешояд на Балканите не влияе върху гнездовия му успех, а върху използването на гнездовите територии

• Начало
• Новини
• Храната на египетския лешояд на Балканите не влияе върху гнездовия му успех, а върху използването на гнездовите територии

На Балканите египетският лешояд намалява по-бързо отвсякъде другаде в Европа, като през последните 30 години спадът е над 30% (Velevski et al. 2015). Промени в хранителния спектър могат да са една от основните причини за тази негативна тенденция, но до момента съставът на храната и връзката му с демографските параметри на популацията са слабо изследвани.

В рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, беше проведено изследване върху промените в храната на вида в България и Гърция през последните 9 години и връзките й с гнездовия успех и използването на гнездовите територии. Бяха събрани общо 3237 хранителни остатъка от 63 гнезда в 51 територии на египетски лешояди през периода 2005 – 2013 г.

Резултатите показват, че хранителният спектър на египетския лешояд на Балканите е много широк (представен от 136 вида от 32 разреда), като основен дял имат бозайниците (49%), следвани от влечугите (28%) и птиците (22%), а останалите групи животни са представени едва с 1%. В храната на популацията преобладават дивите животни (71%), а на видово ниво най-добре представени са шипобедрената костенурка (Testudo graeca, 13%), шипоопашатата костенурка (Eurotestudo hermanni, 11%) и домашната кокошка (Gallus gallus f. domestica, 7%). Хранителното разнообразие не се е променило значително през последните 9 години и не се различава в отделните страни, но е значително по-високо в Северна България в сравнение с Южна България и Гърция. Беше установено, че разнообразието в храната на вида не влияе върху гнездовия му успех, но е отрицателно зависимо от продължителността на използването на гнездовите територии - хранителният спектър е значително по-широк при двойки от по-рано изоставени територии.

Въз основа на тези резултати може да се направи изводът, че е малко вероятно промени в хранителната база да представляват критична заплаха за египетския лешояд на Балканския полуостров и да са основна причина за неговото намаляване. Обратната зависимост между разнообразието в диетата и заемането на територия може да се обясни с по-високата вероятност за отравяне при двойки с по-широк хранителен спектър. В тази връзка, бъдещи изследвания по отношение на влиянието на хранителната база върху преживяемостта на възрастните и подрастващите египетски лешояди би била от полза за намирането на по-ефективна стратегия за опазването на вида на Балканите. Осигуряването на първо време на безопасна храна за египетските лешояди представлява спешна и ефективна мярка за намаляване на риска от отравяне и за увеличаване на устойчивостта на популацията.

Докладът може да бъде изтеглен оттук.

Dobrev, V., Boev, Z., Oppel, S., Arkumarev, V., Dobrev, D., Kret, E., Vavylis, D., Saravia, V., T.,
Bounas, A. & Nikolov, S.C. 2015. Diet of the Egyptian vulture (Neophron percnopterus) in
Bulgaria and Greece (2005-2013). Technical report under action A5 of the LIFE+ project “The
Return of the Neophron” (LIFE10 NAT/BG/000152). BSPB, Sofia. 28 p.